С храната обаче беше по-трудно. Решена за нищо на света да не възвърне предишното си тегло, колкото и да не й се искаше, Юлила трябваше да се убеди, че постоянно губи килограми. Стигна се дотам, че един ден, след като всички римски лекари се бяха изредили през стаята й в напразни опити да я излекуват, един от тях бе отишъл при Гай Юлий Цезар и от името на всички недвусмислено му беше заявил, че дъщеря му ще трябва да бъде хранена насила. Разбира се, както можеше да се очаква от лекарите, те самите нямаха намерение и пръста си да мръднат по въпроса, а оставиха всичко на гърба на бедното семейство. И така, цялото домакинство, от най-новия роб до Гай, Секст, Марция и самия Цезар, се беше мобилизирало като за генерално сражение с надеждата нещо да се оправи. Но самата битка се превърна в кошмар, за който по-нататък никой не искаше дори да си спомня. Юлила крещеше, врещеше и пищеше, сякаш хората около нея не искаха да й вдъхнат живот, ами напротив, бяха я нападнали единствено с мисълта как да я уморят до смърт. С каквито сили й бяха останали, тя се дърпаше от ръцете им, повръщаше веднага каквото й беше натикано насила в устата, плюеше по мъчителите си и което беше най-страшното, непрестанно се задавяше с трохите хляб, принуждавайки в крайна сметка Цезар да даде сигнал за отбой. Семейството остави гладуващата на мира и незабавно се събра на съвещание. Беше решено единодушно, че каквото и да става, Юлила няма повече да бъде принуждавана да приема храна.
Но писъците й се бяха разнесли из целия квартал, така че, колкото и да не му се искаше, Цезар се превърна в обект на клюки и догадки. Нямаше човек наблизо, който да не знае, че сенаторът Цезар си има неприятности. Не че досега в семейството бяха гледали на поведението на Юлила като на нещо срамно и унизително, което трябва да остане в дълбока тайна, но просто баща й ненавиждаше клюкарството и винаги се бе старал да не дава повод за слухове.
И колкото и да е странно, първа се притече на помощ не друга, а съседката Клитумна, донесла легендата за някаква магическа храна, за която гарантираше, че Юлила няма да я откаже и че стомахът й ще я приеме без никакви усложнения. Цезар и Марция на драго сърце я приеха у дома си, а пък тя на драго сърце им заразправя своята изпитана рецепта.
— Трябва първо да откриете някоя дойна крава — придаваше си важност Клитумна, която не можеше да скрие, че й е приятно, задето Цезар й обръща такова внимание. — Знам, че няма да е лесно, но доколкото съм чувала, във Валис Каменарум все още се срещат тук-таме хора, които отглеждат крави и ги доят редовно. И така, наливате една голяма купа прясно издоено мляко, счупвате едно кокоше яйце и добавяте три лъжици мед. Разбивате, докато се появи пяна, и прибавяте голяма чаша червено вино. Ако сложите виното, преди да сте разбъркали, просто няма да се получи хубава пяна. Ако имате стъклени чаши — още по-добре, видът на питието е достатъчно апетитен, за да изкуши и най-големия гладник: цялото в розово-червено, а отгоре с жълта пяна. Стига да го приеме стомахът й, момичето повече няма и да знае какво е това болест — говореше Клитумна, която си беше припомнила как навремето и родната й сестра беше прибягнала до гладуване, след като не й бяха позволили да се омъжи за един змиеукротител от Алба Фуценция — да се чуди човек откъде го беше намерила!
— Ще опитаме — увери я Марция, която трудно сдържаше напиращите сълзи.
— Навремето сестра ми се оправи с това, и то доста добре — въздъхна съседката. — Мина време, тя съвсем забрави за своя змиеукротител и се хвана с бащата на скъпичкия ми Стих.
Цезар скочи на крака.
— Още сега ще пратя някого до Валис Каменарум. — Той излезе, но след миг се показа отново. — Ами кокошето яйце? Трябва ли задължително да се бъде снесено десето или може да бъде обикновено?
— О, навремето използвахме най-обикновени яйца — успокои го Клитумна, облегнала се удобно на стола си. Ако използваме по-особени, току-виж сме развалили с нещо сместа.
— Ами медът? — настояваше бащата. — Може ли да е обикновен мед от Лациум или да потърся химетийски, или знам ли и аз какъв, дето не е пушен?
— Най-обикновен латински мед ще свърши работа — твърдо заяви Клитумна. — Кой знае? Може би тъкмо пушекът в обикновения мед е бил разковничето на загадката. Нека не се отклоняваме от рецептата си, Гай Юлий.
— Много добре — съгласи се той и изчезна повторно.
— Дано само стомахът й го приеме! — с треперещ глас се обади Марция. — Само да знаеше, съседке, направо се чудехме какво да правим.