Клитумна и Никополис започнаха да се бият всеки ден и пак всеки ден гъркинята намираше начин да прошепне на ухото на Сула как Стих си бил избрал най-подходящия момент да умре.
Чак след две седмици на непрестанен дъжд ниските облаци се разкъсаха окончателно и като оставиха на вятъра да ги разнесе далеч на изток, позволиха на слънцето отново да се покаже. Рим се беше изгубил в мъгла от изпарения. Както от паветата по улиците, така и от керемидите по покривите се издигаха все същите езичета пара, от които почти не можеше да се диша. Всеки балкон, всяка лоджия, перистил, дори прозорец се скриха под насъбралото се през двете дъждовни седмици пране, което допълнително изпълваше въздуха с неприятна влага. В домовете, където имаше бебета, като например този на търговеца — лихвар Тит Помпоний, изведнъж се оказа, че повече не съществува вътрешна градина, ами на нейно място се е появила гигантска сушилня, където са прострени цели камари изпрани пелени. Обувките трябваше да бъдат старателно почистени от плесента, всеки свитък във всяка библиотека — разгънат и внимателно проверен не е ли станал и той обект на нечие гъбешко нападение, раклите и долапите с дрехи — проветрени и подредени наново.
Но всяко зло за добро: задушливата влага беше причина за изключително богат сезон за гъбарите, които едва се оправяха с невероятните количества гъби около града. И така, след като цяло лято само си бяха мечтали за тях, всички римляни, бедни и богати, се впуснаха лакомо да си похапват ароматните чадърчета.
Сула отново стана жертва на Юлилиното творчество, след като в продължение на двете дъждовни седмици се беше крил от робинята й. Не стига това, ами с всеки миг му се струваше все повече и повече, че не издържа на натрапчивата римска влага, която го обграждаше отвсякъде и нищо чудно заедно с принудителната му кореспонденция с младата съседка да го докарат до пълно умопомрачение. Трябваше на всяка цена да избяга от Рим, пък ако ще и само за един ден. Но Метробий и покровителят му Сцилакс точно по това време бяха на почивка в Куме, а Сула не би искал да прекара този ден за отпускане сам. Затова реши да вземе със себе си Клитумна и Никополис и да ги заведе на любимото си място извън града.
— Хайде, момичета! — подкани ги той на третата поред слънчева сутрин. — Слагайте си хубавите дрехи и да ви водя на разходка!
Момичетата — които естествено отдавна бяха престанали да се чувстват такива — го изгледаха с кисела насмешка, присъща на всеки, който едновременно се чувства потиснат, но и за нищо на света не желае да забрави тази си потиснатост. Нито една от двете не понечи да се надигне от леглото, дори и след като заради влажната нощ чаршафите се бяха пропили целите с пот.
— И двете се нуждаете от чист въздух — настоя Сула.