Но не биваше да прекалява. Тя скочи на крака и подаде ръка на Сула, който се беше излегнал до нея.
— Хайде, мързеливецо, искам да се поразходя и да се поразхладя.
Той послушно се изправи, хвана я за ръката и заедно с нея се скри под клоните на близките дървета, където краката им стъпваха в килим от шума, стоплен от лъчите на благодатното слънце. Истинско удоволствие бе да си бос в такъв момент.
И изведнъж какво се показа насреща им! Цяла миниатюрна армия от най-апетитните гъби, които Никополис някога беше виждала. Една-единствена нямаше да е нахапана от насекоми или настъпена от животинска лапа, всички „войничета“, стройни и изправени, до едно бяха облечени в чисто бяло, скрити под дебели и месести чадърчета и изкусително лъхаха на земя.
— О, чудесно! — зарадва се тя и се наведе към гъбите.
Сула направи недоволна гримаса.
— Хайде сега!
— А не, няма да ми правиш истории само защото ти не ги обичаш! Моля те, Луций Корнелий, моля те! Иди до торбата и ми донеси кърпа — ще си набера от тези за вечеря — вече беше решена Никополис.
— Може да не са ядливи. — Не помръдна от мястото си той.
— Глупости! Разбира се, че са ядливи! Виж! Плочките им не са скрити, няма петна, не са червени. Освен това ухаят прекрасно. А и това не е дъб, нали? — Погледна тя дървото, под което бяха открили гъбите.
Сула се вгледа по-внимателно в големите, силно разчленени листа и изведнъж пред очите му отново се показа нещо като видение: да, тук определено имаше своя пръст неговата богиня — закрилница.
— Не, не е дъб — съгласи се той.
— Тогава моля те! Моля те! — настоя Никополис.
Той въздъхна.
— Е, добре, щом толкова настояваш.
И така, миниатюрната армийка беше изклана до крак от Никополис, която грижливо откъсваше гъба подир гъба, за да я загърне в кърпата, която Сула беше донесъл, а после да прибере вързопа в торбата, където скъпоценната стока да не се развали от горещината.
— Така и не мога да разбера защо с Клитумна не ядете гъби — започна тя, след като двамата се бяха качили отново на двуколката и мулетата доволно поеха към оборите си.
— Никога не съм ги обичал — отговори й Сула, който видимо не се вълнуваше от въпроса.
— Толкова по-добре, всички ще са за мен — изкикоти се тя.
— И какво толкова им хареса точно на тези? — на свой ред попита той. — По това време на всеки пазар предлагат купища, при това доста евтино.
— Да, но тези са си мои — опита се да му обясни. — Аз си ги открих, аз видях колко са хубави, аз ги набрах. Онези по пазарите са стари, целите на дупки, в червеи, паяци и какво ли още не. Моите са много по-вкусни, гарантирам ти.
И наистина гъбите на Никополис бяха много вкусни. Когато ги занесе в кухнята, готвачът ги огледа подозрително, но трябваше да признае, че не можа да открие нищо нередно у тях.
— Само ще ги запържиш малко в зехтин — заръча му Никополис.
Случи се така, че точно същата сутрин един от робите беше донесъл от пазара огромна кошница с евтини гъби, така че цялата прислуга получи правото да вкуси от тях, сиреч да се налапа до преяждане, което беше основното занимание на всеки от тях през целия ден. Затова и никой не се изкуси да си открадне някоя от нейните. Готвачът ги запържи, колкото да омекнат и да се затоплят, после ги изсипа в една голяма чиния, посипа ги с черен пипер, поля ги със сок от лук и ги прати в триклиния на Никополис. Тя се залови сериозно с тях, още повече че излетът я бе накарал да огладнее. Да не говорим, че самата мисъл как Клитумна се е излъгала, допълнително й изостряше апетита. А Клитумна наистина съжаляваше, тъй като в мига, в който Сула и Никополис вече бяха достатъчно далеч, за да не може някой от робите да ги настигне, на нея изведнъж й се беше променило мнението за излета и не й оставаше нищо друго, освен да си гризе ноктите от яд, че не е отишла с двамата. И след като през цялата вечер те само й натякваха колко чудесно си били прекарали, тя стана съвсем раздразнителна и накрая дори заяви, че смята тази нощ да спи сама.
Чак осемнайсет часа по-късно Никополис усети първите болки в корема си. Започна да й се вие свят и да й се повръща, но за щастие не я хвана разстройство и в крайна сметка реши, че и по-страшно е виждала. Ала когато отиде да се изпикае, в урината й имаше кръв, което вече я разтревожи истински.