Докато той разсъждаваше над тези неща, Сула също се беше облегнал назад и на свой ред беше потънал в размисъл. Какво ли му минаваше през ума на Цезар? Заради внезапната поява на Юлила срещата между двамата никак не се беше провела според очакванията му. Как можа така лесно да изгуби контрол над себе си? Да припадне! Той, Луций Корнелий Сула! И след като толкова явно се беше издал, не му бе останало нищо друго, освен да се опита да даде някакви обяснения на зорко наблюдаващия го баща — което пък означаваше, че поне част от истината трябваше да бъде разкрита. Ако с това можеше да помогне на Юлила, той би му казал и останалото, но се съмняваше, че точно Цезар ще се зарадва на мисълта да чете любовните писма на дъщеря си. „И така, ето ме гол и беззащитен пред погледа на Гай Юлий Цезар“ — рече си Сула и мисълта направо го ужаси.
— А ти самият имаш ли някакви планове какво да правиш с Клитумна в близкото бъдеще? — попита Цезар.
Сула сбърчи вежди.
— Ами тя притежава малка вила в Цирцеи, затова се питах няма ли да е добре някой да я убеди за известно време да се пренесе там.
— И какво общо има това с мен?
Сула се намръщи още повече. Сякаш пред краката му се беше разтворила бездна, която, аха-аха, да го погълне. Нямаше как, трябваше да се опита да я прескочи.
— Какво общо има с теб ли? Истината е, че съм попаднал между Сцила и Харибда, та се надявах ти да ми протегнеш спасителна ръка и да ме изтеглиш.
— И как бих могъл да те спася? Какво имаш предвид?
— Имам предчувствието, че Клитумна се готви да се самоубие — обясни му той.
— Така ли?
— Работата е там, че аз самият не мога да сторя нищо, за да я спра. В крайна сметка съм мъж, а след като Никополис ни напусна, мащехата ми няма никоя жива близка или роднина — дори прислужница, към която да проявява достатъчно доверие и която да е достатъчно привързана към нея, за да я възпре по пътя към пропастта, по който вече е потеглила — наведе се Сула напред, разгорещил се от собствените си приказки. — Рим вече не е място за нея, Гай Юлий! Но как да я изпратя в Цирцеи, без човек да се грижи за нея и да я пази? Дори не съм сигурен, че тя би желала повече да ме вижда мен самия, а освен това… имам… точно сега имам да свърша някои работи тук, в Рим. Та това, което се чудех, беше дали съпругата ти не би се съгласила да придружи за няколко седмици Клитумна до Цирцеи? Това убийствено настроение у Клитумна не може да се задържи дълго, сигурен съм, но за момента съм изключително разтревожен. Вилата е удобна, а дори през есента Цирцеи е прекрасно, при това здравословно място. Жена ти ще се поосвежи на морския бряг.
Сякаш огромно бреме падна от плещите на Цезар, който си позволи дори видимо да се отпусне.
— Разбирам, Луций Корнелий, разбирам. И то по-добре, отколкото дори си мислиш. Жена ми наистина като че ли е човекът, от когото Клитумна има най-голяма нужда. Работата е там, че не мога да я отпрати току-тъй далеч от дома. Вече видя на какво е заприличала Юлила и ти е ясно в какво отчаяно положение се намираме сега. На жена ми мястото й е тук. Пък и тя самата, колкото и да се е привързала към Клитумна, за нищо на света не би заминала, където и да било.
Но Сула си имаше и друго наум.
— А защо не отидат двете с Юлила заедно в Цирцеи? Току-виж промяната помогнала и на дъщеря ти по-бързо да се оправи?
Но Цезар поклати глава.
— Не, Луций Корнелий, страхувам се, че и дума не може да става. Аз самият съм прикован в Рим до пролетта. Не бих могъл да изтърпя толкова време далеч от семейството си. Ако можех да ги придружа до морето, бих го направил с удоволствие, но причината да искам семейството ми да бъде близо до мен не е толкова егоизмът ми, колкото страхът, че през цялото време непрекъснато ще се тревожа за тях. Ако Юлила беше добре, разбира се, всичко би било различно, но…
— Разбирам, Гай Юлий, и ти влизам в положението. — Стана Сула да си върви.
— Все пак прати Клитумна в Цирцеи, Луций Корнелий. Всичко ще бъде наред. — Цезар изпрати гостенина си до вратата, като му отвори сам.
— Благодаря ти, че все пак ми изслуша глупостите — на сбогуване му каза Сула.
— Няма за какво да ми благодариш. Всъщност дори се радвам, че дойде. Мисля, че занапред ще знам по-добре как да се оправям с дъщеря си. А и да ти призная, след това, което се случи сутринта, мнението ми за теб може само да се повдигне. Ти самият можеш да ме осведомяваш за Клитумна — усмихна се Цезар и подаде ръка на съседа си.