Дъщеря му не успя да се сдържи и неволно потръпна.
Жена му също не успя да се сдържи и също потръпна.
— Изглежда, ще трябва да ти поосвежа паметта, дъще. Ти знаеш ли кой съм аз?
Юлила нито му отговори, нито дори понечи да вдигне глава.
— Погледни ме!
Лицето й се обърна към неговото и две удавени в сълзи очи, уплашени и неразбиращи, се спряха върху неговите.
— Не, виждам, че не знаеш кой съм аз — рече той също тъй спокойно, както беше говорил и досега. — Затова, дъще, редно е аз да ти го кажа. Аз съм главата на семейството, патерфамилиас, абсолютен господар в своя дом. Думата ми е закон. Собствените ми деяния никой друг не може да съди. В границите на своя дом и на своето семейство имам право да говоря и да върша всичко, което пожелая. Нито Сенатът, нито римският народ могат да ми попречат да упражня своята абсолютна власт над дома и семейството си. Защото Рим се е погрижил да си създаде такива закони, които да не засегнат с нищо крепкостта на римското семейство, което зависи единствено от законите на своя патерфамилиас. Ако жена ми ми изневери, Юлила, мога да я убия или да накарам други да я убият. Ако синът ми извърши нещо подло и срамно, нещо, с което не мога да се съглася, ако се поддаде на страха или на някаква глупава идея, внушена му отвън, аз пак имам право да го убия или да накарам да го убият. Ако дъщеря ми изгуби своята непорочност, Юлила, и нея мога да убия или да накарам да я убият. Ако някой, който и да е от моето семейство от жена ми и децата ми до родната ми майка и робите наруши рамките на поведение, които аз считам за благопристойни и отговарящи на общественото ми положение, аз мога да го убия или да накарам да го убият. Разбираш ли ме, Юлила.
Погледът й така и не се беше откъснал от лицето му.
— Да — отвърна му тя.
— Едновременно ми е болно и унизително да ти заявя сега, че ти, дъще, си нарушила рамките на поведение, които смятам за благопристойни. Ти превърна цялото си семейство, включително робите, и най-вече своя патерфамилиас в жертва. Превърна ме в своята кукличка, в своята играчка. И с каква цел? Единствено за да получиш своето егоистично удовлетворение, и то на най-долните си желания.
— Но аз наистина го обичам, тата! — възкликна тя.
Цезар скочи като ужилен, сякаш тези думи го бяха засегнали още по-дълбоко от всичко друго.
— Обичаш го? Какво знаеш ти за това велико и несравнимо състояние на духа, което представлява любовта, Юлила? Как можеш да използваш думата „обичам“, за да дадеш израз на онези низки чувства или подобия на чувства, които изпитваш? Можеш ли да наречеш любов това да тровиш живота на своя любим? Можеш ли да наречеш любов принуждаването на любимия си да върши неща, които той не желае да върши? Това любов ли е, Юлила?
— Предполагам, че не — промълви тя в отговор, а после допълни, — но си мислех, че е.
Погледите на двамата й родители се срещнаха над главата й, в тях се четеше все същата няма и горчива болка как толкова дълго са се лъгали относно своята дъщеря, та тя живееше в свой, глупав и измислен свят.
— Повярвай ми, Юлила, това, което те е накарало да постъпиш така подло и непочтено, не е било любов — заключи Цезар, преди да стане от мястото си. — Занапред няма да има повече мляко, яйца и мед. Ще се храниш заедно с всички останали или въобще няма да ядеш. Не си мисли, че ще трогнеш мен или друг човек от семейството с проблемите си. Откакто си се родила, като твой баща и патерфамилиас съм се държал с теб с уважение, с добронамереност, с разбиране, със зачитане. Но явно си мислела, че аз самият не заслужавам същото. Аз обаче няма да те изгоня. Нито пък ще те убия или ще накарам да те убият. Отсега нататък можеш да правиш, каквото си искаш, повече не представляваш грижа нито за мен, нито за когото и да било. Нанесе жестока обида, Юлила, на мен и на семейството ми. И което е може би още по-непростимо, обида на човек, който не ти е задължен с нищо, който не те познава и не е обвързан по някакъв начин с теб. По-нататък, когато възстановиш поне малко здравето си и престанеш да бъдеш такава ужасяваща гледка, искам от теб да отидеш и лично да поднесеш извиненията си на Луций Корнелий Сула. Не искам да се извиняваш на някого от семейството си, защото вече си изгубила както уважението, така и обичта ни, а това прави всички извинения излишни.