След като пообиколи наоколо, Сула вдигна достатъчно шум със стъпките си, за да предизвести отдалеч Клитумна за пристигането си. Затова когато се показа от тъмното, тя вече се беше обърнала към него и протягаше ръце да го прегърне.
— О, всичко става, както ми го беше обещал! — изкикоти се тя щастливо в шията му. — Изненадата ми! Къде ми е изненадата?
— Няма ли да получа първо целувка? — попита той и за пръв път в живота му зъбите му заблестяха по-бели от кожата на лицето му — толкова необикновена беше лунната светлина тази нощ, толкова силна беше магията, която го обграждаше.
Почти забравила допира с тялото му, Клитумна жадно протегна устни напред и ги впи в неговите. Така и си остана, стъпила на пръсти, с уста, притисната до неговата, когато Сула й строши врата. Всичко се оказа толкова лесно. Просто едно изпукване. Навярно мащехата дори не разбра какво стана — поне погледът й не издаде с нищо да е проумяла защо доведеният й син я сграбчва за гърба, после с другата си ръка натиска главата й назад, а тя увисва безпомощно надолу. Всичко беше толкова лесно, просто едно изпукване. Звукът от счупването беше толкова отчетлив, че сякаш остана да витае из въздуха и упорито отказваше да замре. Сула пусна жертвата си, очаквайки, че тя ще се строполи безжизнена на земята, но агонизиращата Клитумна дори се надигна още по-високо на пръсти и с разперени ръце „затанцува“ пред очите му. Главата й гротескно увисна, тялото й заподскача наляво, после надясно, мърдаше се на пресекулки, натежаваше на едната страна, после се изпружваше и се завърташе на другата и така, докато най-сетне умиращата се сгърчи за последен път и се свлече на земята, превърнала се в невъобразима и отблъскваща с вида си купчина от преплетени ръце и крака. Разширените от възбуда ноздри на Сула изведнъж се подразниха от острата миризма на топла урина, а веднага след това и от далеч по-неприятната воня на съдържанието на Клитумнините черва.
През цялото време той не промълви, дори не помръдна встрани. Неочакваното представление му се понрави; танцът на мащехата му го изпълни едва ли не със страхопочитание, но гротескният финал провали всичко.
— Е, Клитумна — заключи той, — не умря тъй, както подобава на една истинска дама.
Работата беше там, че трябваше да я вдигне и да я носи на ръце; а това от своя страна означаваше, че ще се изцапа от глава до пети с изпражненията й. Ако започнеше да влачи трупа, в меката, влажна от нощната роса трева щяха да останат дълбоки следи. Затова и толкова държеше убийството да бъде извършено на лунна светлина — така имаше по-малка вероятност да се препъне по пътя си. Затова не му остана друго, освен да помъкне покойната си мащеха, тъй както си беше наклепана в изпражненията си, и да я пренесе на ръце до върха на скалата, внимавайки през цялото време някое лайно да не изпадне из внимателно загънатите й дрехи — следи от подобен род също можеха да го издадат.
Беше си набелязал откъде да я хвърли още при първото си идване в Цирцеи и за всеки случай си беше означил мястото със светъл камък, да не го търси дълго в нощта. Мускулите му бяха изтръпнали и от време навреме нервно се присвиваха и издуваха. В един миг пъстрите дрехи на Клитумна се развяха от вятъра, тя полетя като огромно птиче перо надолу по скалите и Сула се сбогува с нея. Остави я, безнадеждно просната върху камъните, достатъчно далеч от вълните, за да не я отнесат навътре в морето. Защото беше жизненоважно за целите му трупът й да бъде намерен; не му се искаше да изгуби цялото наследство на мащехата си само защото не би могъл да докаже, че наистина е мъртва.
Както призори, така и сега отведе мулето до течаща вода, където двамата да си утолят жаждата, но най-напред трябваше целият да се потопи с женските си дрехи в ледената вода и да заличи и последните следи от мащехата. След което му оставаше да свърши само още едно нещо. Излезе от водата и извади от канийката й малката си кама. С наострения й връх разряза кожата на лявото си слепоочие около два пръста под косата. Както при всеки прорез върху главата, кръвта потече веднага, но това не беше достатъчно. Раната нямаше да изглежда естествена, ако я беше оставил така чиста и плитка. Бръкна с пръстите на двете си ръце в нея и задърпа краищата й, докато усети как плътта му се разкъсва и раната се разширява. Кръвта му рукна като порой по бузата му и на едри капки се стече по мръсната му, мокра празнична дреха. Скоро се образуваха цели ручейчета, които боядисваха всичко в червено и му придаваха твърде злокобен вид. Така беше добре! Той отново бръкна в колана си и извади специално предвидения за целта ленен парцал, покри раната на челото си с него и се превърза. Кръвта беше влязла в едното му око и затова през цялото време, докато се омотаваше с ленения бинт, трябваше да я бърше и да мига. Най-накрая свърши с всички тези операции и отиде да търси мулето.