— Ти наистина си късметлия — присви устни Цезар. Да те беше занесъл Херкулес Атлас у дома си и току-виж можеше да споделиш съдбата му.
— Съдбата му?
— Икономът ти идва вчера сутринта у нас да ми каже, че цяла нощ не си се прибрал, и да ме пита какво да прави. След като разбрах каква е работата, наех няколко гладиатори и с тях отидох право у дома на гиганта. Намерихме жилището му напълно опустошено. Защо го е сторил, не знам, но факт е, че Херкулес Атлас беше направил на трески всяка мебел в къщата си, а с юмруците си беше издълбал дупки в стените. Останалите обитатели на инсулата му са били до такава степен изплашени от неистовите му крясъци, че никой не е посмял дори да доближи апартамента му. Намерихме го насред всекидневната мъртъв. Лично аз мисля, че му се е спукал някой кръвоносен съд в мозъка и в агонията си е побеснял от болка. Или е това, или просто някой негов враг го е отровил. — По лицето на Цезар се изписа гримаса на дълбоко отвращение. — При смъртта си е обърнал всичко с главата надолу. Предполагам, че робите му са го намерили първи, но когато отидохме, от тях вече нямаше и следа. Не открихме никакви пари, така че най-вероятно е те да са отмъкнали всичко, което им е било по силите да носят, и да са изчезнали вдън земя. Ти самият плащал ли си му да играе на празненството ти? Ако е така, каквото и да си му дал, нямаше го у дома му.
Сула затвори очи. Дори не му трябваше да се прави на уморен.
— Платих му предварително, Гай Юлий, така че не знам дали е имало пари в къщата или не.
Цезар стана от стола си.
— Е, аз направих каквото можах — изгледа той строго неподвижния Сула, но от това нямаше особен смисъл, след като раненият лежеше със затворени очи. — Дълбоко ти съчувствам, Луций Корнелий — допълни той, — но така или иначе, знаеш, че подобно поведение от твоя страна няма да те отведе доникъде. Дъщеря ми едва не умря от глад заради необмисленото си привързване към теб и все още не е успяла да се възстанови напълно. Което, уви, те превръща в доста нежелан съсед за мен, дори и да признавам, че не си сторил нищо, за да подтикнеш или дори окуражиш момичето, и не само това, ами напротив — тя самата ти е причинила доста неприятности. Но това единствено доказва, че и за теб самия ще е по-добре, ако се пренесеш да живееш другаде. Вече писах на мащехата ти в Цирцеи, за да я уведомя какво се е случило в нейно отсъствие, но също така и да й съобщя, че отсега нататък може да се смята за нежелана от всички обитатели на улицата. Най-добре би било за нея да си потърси нов дом в Карине или на Целийския хълм. Всички съседи сме кротки люде, които, колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, по-скоро биха се обърнали с жалба до градския претор, отколкото да позволят и занапред да ги лишават от правото на спокойствие и заслужена почивка. Повтарям, Луций Корнелий, би ми било много неприятно, но още едно увеселение като онзиденшното и лично ще внеса жалба до градския претор. И на мен като на всички мои съседи ми е дошло до гуша от вас.
Сула нито удостои с някакъв жест посетителя си, нито дори благоволи да си отвори очите. Цезар вече се чудеше дали изобщо нещо от тирадата, която току-що му беше произнесъл, е стигнала до ушите му, когато събеседникът му юнашки захърка. Разговорът като че ли трябваше да се отложи за друг път.
Но не Гай Юлий Цезар получи пръв писмо от Цирцеи, а Сула. Още на другия ден дотича пратеник, който му донесе съобщение от иконома на Клитумнината вила, че господарката му е била намерена мъртва върху морските скали, граничещи с имението й. При падането й се бил строшил вратът, но нямало следи от предумишлено убийство. Както Сула добре знаел, в последно време господарката била изпаднала в дълбоко униние и по всичко изглеждало, че сама е сложила край на живота си.