В резултат на това обстановката в римския щаб непрекъснато се нажежаваше и на Марий му ставаше все по-трудно да се въздържа от някои нежелани реплики или действия — още повече че откакто Метел Младши откри каква голяма наслада представляват за баща му неуместните му забележки по адрес на висшия легат, те съвсем естествено започнаха да стават все по-чести и по-язвителни. Битката при Мутул, която едва не се превърна в поражение за римските легиони, беше развързала езиците както на Марий, така и на Рутилий Руф, и двамата не пожалиха с нищо своя пълководец, който накрая трябваше да чуе и присъдата им — според Марий единственият начин войната срещу Нумидия някога да бъде доведена до успешен край бил да се плени самият Югурта.
— Но как да го направя? — попита Метел, когото звънът на оръжията беше върнал на земята и го бе накарал да се вслушва в съвети.
— С хитрина — обясни му Рутилий Руф.
— Каква хитрина?
— За тази цел — отсече Гай Марий — ще трябва да използваш собствения си мозък, Квинт Цецилий.
Но сега, когато всички се бяха прибрали в безопасност на територията на Африканската провинция и се жалваха единствено от влагата и досадата от ежедневните задължения, Прасчо Метел отново бе решил да я кара както сам си знае. Докато един ден в щаба му се представи знатният нумидиец Набдалса, с когото се оказа трудна работа да се разберат. Явно се налагаше с новодошлия да говори не друг, а Марий, който се наежи.
— Че защо? Не можеш ли сам да си вършиш мръсната работа, Квинт Цецилий?
— Повярвай, Гай Марий, ако Публий Рутилий беше наблизо, никога нямаше да седна да моля теб! — на свой ред му се тросна Метел. — За разлика от мен ти познаваш лично Югурта и по всяка вероятност ще ти бъде по-лесно да разбереш какво се мъти в главата на един нумидиец! От теб искам просто да присъстваш на разговора ми с Набдалса и след това да ми кажеш мнението си за него.
— Изненадвам се да науча, че ми имаш такова голямо доверие. Откъде знаеш, че наистина ще споделя с теб какво мисля?
Метел вдигна смаяно вежди. Не беше предполагал, че ще чуе подобна реплика.
— Та не си ли тук, за да воюваш срещу Нумидия, Гай Марий? Как така няма да споделиш с мен мнението си?
— В такъв случай нищо не ти пречи да повикаш човека, а аз ще се постарая да направя каквото мога.
Марий беше чувал за Набдалса, макар че не бе имал случай да се срещне лично с него. Нумидиецът беше от поддръжниците на законния претендент за нумидийския престол, княз Гауда, който по това време се разпореждаше почти като цар недалеч от Утика, на територията на разрушения Картаген, където беше изникнало малко, но процъфтяващо градче. Набдалса идваше от Стария Картаген в качеството си на пратеник на княз Гауда, но беше посрещнат от Метел изключително хладно.
Без излишни заобикалки Метел мина направо по същество: най-бързият и лесен начин да се разреши веднъж завинаги нумидийският въпрос щяло да бъде, ако се плени самият Югурта. Имал ли княз Гауда — или Набдалса — някаква представа как би могло да се осъществи това?
— Да, доминус и отговорът е от ясен по-ясен — рече му Набдалса, — с помощта на Бомилкар.
Метел го зяпна слисано.
— Бомилкар ли! Та не е ли той природеният брат на Югурта, неговият най-предан поддръжник!