Към края на лятото позициите на Квинт Цецилий Метел в Рим бяха сринати из основи. Никой и по никакъв повод не можеше да каже добра дума за него, още по-малко за начина, по който водеше войната. А писмата продължаваха да валят и с всяка седмица значението им нарастваше все повече и повече.
След завземането на Тала и доброволното предаване на Цирта Цецилий Метелите и техните поддръжници успяха донякъде да си възвърнат изгубения авторитет сред конническото съсловие, но новините, идващи от Африка, недвусмислено дадоха да се разбере, че пътят към победоносния край на войната не минава през Тала, нито през Цирта. Нито за миг не секваха рапортите за стълкновения с нумидийците и в същото време за напълно безплодното напредване на римските легиони в територията на царството. В същото време много хора започнаха да си дават сметка за средствата, отделяни от хазната за поддръжката на шест легиона, средства, за които при това все по-често се твърдеше, че не се използват правомерно. Никой не можеше да предскаже колко пари ще потънат в пясъците на Африка. Защото по всичко изглеждаше, че благодарение на Метел войната срещу Югурта ще се проточи поне още една година.
Изборите за консул бяха насрочени за средата на октомври и името на Марий, което така и така не слизаше от устата на хората, започна да се споменава и като името на един от евентуалните кандидати. Но времето минаваше, а той не се появяваше в Рим. Метел държеше на своето.
— Настоявам да се оттегля — повтаряше му Марий навярно за петдесети път.
— Настоявай си колкото си щеш — отвръщаше му за петдесети път Метел. — Няма да те пусна.
— Догодина аз ще бъда консул — заканваше се Марий.
— Парвеню като теб — консул? Невъзможно!
— Страхуваш се, че гласоподавателите ще ме изберат, нали така? — наливаше масло в огъня Марий. — Не искаш да ме освободиш, защото се страхуваш да не ме изберат.
— Дори не мога да си представя как един истински римлянин ще вземе да гласува за теб. Е, вярно е, че си баснословно богат и сигурно ще можеш да си купиш много гласове. Случи ли се някога — но със сигурност не идващата година — наистина да те изберат за консул, можеш да ми вярваш, че няма да пестя сили и енергия, за да докажа пред съда, че си купил длъжността!
— Това не ми е необходимо, Квинт Цецилий. Досега никога не съм го правил. Затова само ще се радвам, ако наистина се опиташ да докажеш противното — не му остана длъжен Марий.
Метел се върна към изпитаната тактика:
— Трябва веднъж завинаги да се примириш с мисълта, че няма да те освободя — и това си е. Като един достоен представител на римското общество бих изменил на своята класа, ако го сторя. Консулството, Гай Марий, е служба за човек с много по-високо потекло от твоето. Мъжете, които сядат на консулския стол от слонова кост, трябва да бъдат достойни за него по рождение — необходимо е не само те, но и предците им да са се отличили в управлението на Рим. По-скоро бих изпаднал в немилост или дори бих умрял, отколкото да видя един италиец от границата със самнитите, някакъв си полусвободен селянин, който дори и за претор не е бивало да бъде избиран, да заеме стола на консула! Каквото и да правиш, както и да се опитваш, на мен ми е съвършено безразлично. По-скоро бих изпаднал в немилост или бих умрял, отколкото да ти дам разрешението си да се върнеш в Рим.
— Ако се наложи, току-виж станало я едното, я другото — закани му се Марий.
Публий Рутилий Руф се опита да вдъхне малко разум и на двамата, в което си начинание се водеше колкото от приятелските си чувства към Марий, толкова и от мисълта за интересите на Рим.
— Зарежете политиката — предупреди ги той. — Дошли сме в Африка, за да победим Югурта, но никой от двама ви не благоволява да направи каквото и да било за целта. Заяждате се един с друг, вместо да се справите с Югурта. Но на мен това ми дойде до гуша!