— Да не би да ме обвиняваш, че пренебрегвам задълженията си, Публий Рутилий? — попита го Марий със спокоен тон, който вещаеше най-лошото.
— Не, разбира се! Обвинявам те в това, че не използваш таланта си на воин, така както съм виждал да го правиш друг път. По отношение на тактиката не падам по-долу от тебе. И по отношение на логистиката също. Но щом нещата опрат до стратегия, Гай Марий, до стратегия при една продължителна война, нямаш равен. Ала признай си честно, през цялото това време, докато сме тук, поне веднъж помисли ли как да използваш дарбата си за спечелването на тази война? Не, нали?
— А къде е моето място в тази пледоария във възхвала на Гай Марий? — присви устни Метел. — Или пък в пледоарията, която Гай Марий би произнесъл във възхвала на теб? Може би аз не съм от никакво значение за тази война?
— Наистина си от значение, и то голямо, но не за друго, а просто защото си назначен за върховен командващ! — сопна му се Рутилий Руф. — Но щом си въобразяваш, че си по-добър в тактиката и логистиката от мен или по-добър и в тактиката, и в логистиката, и в стратегията от Гай Марий, тогава защо чакаш вече година и половина, ами не вземеш да го докажеш? И все пак, ако искаш да чуеш нещо ласкаво за себе си, ще ти кажа следното: нито си алчен като Спурий Постумий Албин, нито си толкова бездарен като Марк Юний Силан. Проблемът ти е, че се мислиш за много повече от това, което си в действителност. Когато навремето прояви добрия разум да назначиш мен и Гай Марий за висши легати, си казах, че с течение на времето си поумнял. Но се оказа, че съм сгрешил. Ти прахоса нашите способности със същата лека ръка, с която прахосваш и парите на Сената. Благодарение на теб не само няма да спечелим тази война, ами с цената на много средства ще се окажем в задънена улица. Затова чуй съвета ми, Квинт Цецилий! Разреши на Гай Марий да се върне в Рим и да се кандидатира за консул, а на мен позволи да прегрупирам силите ни и да обмисля бъдещите ни ходове. Колкото до теб, задачата ти е да сринеш устоите на властта, която Югурта упражнява върху поданиците си. Не ме интересува, че ще спечелиш цялата слава, но искам сега, между тези четири стени да признаеш, че това, което току-що ти казах, е самата истина.
— Не виждам какво и защо трябва да признавам — отказа да се хване на въдицата Метел.
И така разправиите продължиха през цялото лято, чак до есента. В същото време Югурта бе неуловим, нещо повече, сякаш изчезна от лицето на земята. Когато най-после и на последния легионер му стана ясно, че до открит сблъсък с нумидийската армия няма да се стигне, Метел се оттегли от Западна Нумидия и се разположи на лагер под стените на Цирта.
Беше се разчуло, че Бокх, царят на Мавритания, най-сетне се е поддал на натиска на Югурта, събрал е войската си и е потеглил на поход с мисълта да се срещне със зетя си някъде на юг; според слуховете двамата царе възнамерявали впоследствие да се насочат към Цирта. Метел посрещна мълвата с радост и започна повече да се вслушва в съветите на Марий и Рутилий Руф. Но до генерално сражение така и не се стигна. Двете армии се намираха на няколко километра една от друга, но Югурта не се остави да го примамят в бой. Нещата отново се оказаха в задънена улица, защото римските позиции се оказваха прекалено здрави, за да се осмели Югурта да ги нападне, а пък нумидийските — прекалено крехки, за да се изкуши Метел да подгони и преследва враговете си.
Ненадейно, дванадесет дни преди изборите за консули в Рим, Квинт Цецилий Прасчо Метел официално освободи Гай Марий от службата му като висш легат към главнокомандващия военните действия срещу Югурта.
— Можеш да си вървиш! — усмихна му се мило той. — Но бъди уверен, Гай Марий, че цял Рим ще разбере как наистина съм те освободил преди изборите.
— Мислиш, че няма да стигна навреме, нали? — жегна го Марий.
— Аз ли? Аз нищо не мисля, Гай Марий.
Марий се ухили и щракна с пръсти.
— Имаш право. А сега може ли да видя документа, в който пише, че съм официално освободен от длъжност? Дай ми го.
С кисела усмивка Метел затършува из книжата си и му подаде документа. Марий още не беше излязъл от помещението, когато той почти небрежно му подхвърли:
— Между другото, току-що получих прекрасни новини от Рим. Сенатът е удължил пълномощията ми за управител на Римска Африка и на главнокомандващ военните действия срещу Нумидия за още една година.
— Браво на Сената — язвително изрече Марий и си излезе.