Късно следобед в изборния ден Гай Юлий Цезар даде тържествена вечеря, макар и в домашна обстановка. Дотогава бе успял само на два пъти да си каже „добър ден“ с Марий — веднъж на Форума и веднъж на Марсово поле при събирането на центуриите. В останалото време се беше оказало практически невъзможно да влезеш в какъвто и да било контакт с обзетия от предизборна треска кандидат.
— Извади направо невероятен късмет — сподели мнението си Цезар, докато водеше почетния си гостенин към триклиния. Юлия беше отишла да потърси майка си и сестра си.
— Знам — отвърна Марий.
— Днес на трапезата няма да сме много мъжете — продължи да говори Цезар, — тъй като, за разлика от теб и двамата ми синове останаха в Африка, но за да не оставим жените да ни превъзхождат, поканил съм някого друг.
— Нося ти писма от Секст и Гай Юлий, а пък и сам имам да ти разказвам надълго и нашироко за подвизите им — съобщи на тъста си Марий, след като двамата се настаниха на кушетката.
— Има време и за писмата, и за разказите.
В триклиния влезе третият гост, за когото току-що беше споменал Цезар, и Марий едва не подскочи от изненада, защото не му беше трудно да разпознае в новодошлия онзи млад, но вече напълно узрял мъж, който преди почти три години — тогава, когато жертвеният бик на новоизбрания консул Минуций Руф не искаше да се остави на колача — му беше направил такова силно впечатление с появата си сред конниците. Та как би могъл да забрави подобно лице и подобни коси?
— Гай Марий — обърна се към него Цезар, който като че ли се бе почувствал неловко, — бих искал да те запозная с Луций Корнелий Сула, който вече не ми е просто съсед, а е наш общ колега сенатор и при това се готви да стане мой зет.
— Брей! — не успя да се въздържи да възкликне Марий, докато протягаше ръка към Сула. — Късметлия си ти, Луций Корнелий.
— Вече имах случай да се убедя в това — отговори му топло Сула.
Този ден Цезар се показваше крайно нетрадиционален — запази централната кушетка само за себе си с Марий, а покани Сула да седне на лявата; според думите му това не било, за да засегне бъдещия си зет, а за да се създаде впечатлението, че около масата са се разположили повече хора, пък и на хранещите се да е по-удобно.
„Интересно — мислеше си Марий и вътрешно се мръщеше неразбиращо, — никога преди не съм виждал Гай Юлий Цезар да се държи неловко, независимо пред кого се намира. Но този хубавец явно му въздейства по някакъв начин, изважда го от равновесие…“
Скоро дойдоха и жените, всяка от които седна на малкото си столче срещу половинката си, и вечерята можеше да започва.
Колкото и да не му се искаше да играе ролята на разнежения, застаряващ съпруг, Марий не можеше да устои на изкушението и погледът му почти не се откъсваше от Юлия. В отсъствието му тя се беше превърнала в пищна зряла жена, изтънчена, уравновесена, винаги готова да се справи със задълженията си, и което беше най-важното — в прекрасна майка и домакиня, накратко — в мечтаната от всеки съпруга. Докато според Марий Юлила никак не се беше променила към по-добро. Вярно, че не бе имал случай да я зърне в онзи й ужасен вид, до който я беше докарало продължителното гладуване, а сега тя беше възвърнала много от някогашните си прелести, но като че ли болестта я беше белязала завинаги да страда от една всеобща недостатъчност — недостатъчно плът, недостатъчно ум, недостатъчно опит, недостатъчно радост и задоволство от каквото и да било. Говореше припряно, жестовете й бяха резки, не можеше да си намери място на стола и изобщо през цялото време изглеждаше наплашена и сякаш всеки момент щеше да скочи и да избяга. Очевидно се вълнуваше единствено от годеника си и постоянно търсеше вниманието му, което не му позволяваше да разговаря с Марий и Цезар.
Самият Сула, както забеляза Марий, явно не се оплакваше от това отношение и по всичко личеше, че сам е твърде привързан към Юлила — останал навярно безсилен пред чара й, който тя използваше, за да го примами към себе си. Но както мислещият винаги практично Марий реши, това щеше да продължи най-много половия година след брака им. Не беше Луций Корнелий Сула младоженецът, за когото жените мечтаеха. Нищо у него не подсказваше, че отдава голямо значение на близостта с нежния пол, още по-малко — че ще се остави да бъде сложен под чехъл.