— Вярвам ти — въздъхна Сула. — Но как?
— Никой от тях не си дава труд да разучи законите — махна пренебрежително с ръка Марий. — И тъкмо това ще използвам аз. По традиция Сенатът е този, който връчва управителските пълномощия, но май всички са забравили, че сенатските декрети нямат силата на закон. О, разбира се, ако попиташ когото и да било от умните глави, той бързо ще си спомни и ще потвърди, че е точно така, но на заседание едва ли през ума ще им мине на всички тези сенатори, че същинската законодателна власт не е у тях — дори Гракхите не можаха да ги убедят в това. Сенатските декрети имат сила само доколкото е възприето да се следва традицията. Но те не са закони! В наши времена законите се правят от плебейското събрание, Луций Корнелий. А в плебейското събрание имам много повече влияние, от който и да е Цецилий Метел.
През цялото това време Сула не смееше да помръдне, изпълнен едновременно със страх и възхищение, каквито досега не му се беше случвало да изпита към друг. Но не толкова способността за разсъждение у Марий го смайваше; удивляваше го самият факт, че току-що един твърде уязвим за своите врагове човек е споделил с него планове, които би трябвало да крие от самия себе си. Защо Марий беше решил, че именно Сула е човекът, на когото може да се довери? Само да си беше направил труда да поразпита за миналото на Сула, и щеше да знае, че е от онези, на които не трябва за нищо да се вярва. А ето, че само след няколко минути разговор му разкриваше най-важните си планове! Залагаше на своя непознат квестор, сякаш вече го беше спечелил напълно на своя страна.
— Гай Марий — не се въздържа да попита Сула, — не се ли страхуваш, че още днес ще отида при някой Цецилий Метел и ще му разкажа всичко, което току-що научих от теб?
— Би могъл да го сториш — равнодушно заяви той.
— Тогава защо споделяш, всичко това точно с мен?
— О, много просто. Защото, Луций Корнелий, правиш ми впечатление на изключително способен и интелигентен човек. А всеки способен и интелигентен човек ще разбере, че няма никаква причина да се хвърля в краката на един Цецилий Метел, особено когато Гай Марий му предлага достатъчно стимули за действие и му обещава няколко вълнуващи години и интересна работа, която ще му донесе много — спря се той и си пое дълбоко дъх. — Мисля, че бях достатъчно убедителен.
Сула прихна да се смее.
— Твоите тайни са и мои тайни, Гай Марий.
— Знам.
— И все пак не мога да се въздържа да изразя огромната си радост, че ми имаш такова доверие.
— Ние сме сродени чрез съпругите си, Луций Корнелий. Обвързани сме, и то далеч не само покрай Юлий Цезарите. Помежду ни има нещо общо и това е късметът.
— О!
— Късметът е поличба, Луций Корнелий. Да ти върви, означава, че си спечелил благоволението на боговете, че си техен избраник — изгледа самодоволно своя събеседник Марий. — Смятам се за такъв. И избрах теб, защото мисля, че и ти също си богоизбран. Необходими сме на Рим, Луций Корнелий. И двамата ще оставим своя отпечатък върху историята му.
— Винаги съм вярвал в това — на свой ред рече Сула.
— Да, добре… Само след месец ще встъпи в служба новата колегия на народните трибуни. Веднага щом тя се събере, ще започна да действам по африканския въпрос.
— Ще използваш плебейското събрание да издаде закон, с който сенаторският декрет, удължаващ правомощията на Прасчо в Африка, ще бъде обявен за невалиден?
— Точно така — кимна Марий.
— Но дали това е законно? И ще бъде ли приет подобен закон? — попита Сула и в същото време вече мислеше как един достатъчно интелигентен Нов човек като Гай Марий, освободен от предразсъдъци по отношение на традицията, би могъл да обърне цялата политическа система с главата надолу.