Гай Марий и Юлия също присъстваха и, изглежда, възприемаха всичко около себе си като напълно нормално; но пък и Сула трябваше да отбележи с известно недоволство, че през цялото време, докато стоеше в дома на Гай Юлий Цезар, Гай Марий само внимаваше да не направи някоя погрешна стъпка, която би охладила отношенията му с тъстовете му.
— Ужасно мъчение — жална се Сула, след като на последната вечер двамата с Юлила най-сетне се сбогуваха със съседите си. В последно време той беше станал толкова внимателен с приказките и поведението си, че жена му дори не усети сарказма в репликата му.
— Не беше никак зле — възрази му тя, докато извървяваше редом с него няколкото метра от дома на родителите си до техния, където поради отсъствието на господарите робите бяха лишени от правото да бъдат обслужвани и просто се бяха отдали на тридневна почивка.
— Радвам се, че ти мислиш така — отвърна й Сула и залости вратата.
Юлила се протегна и широко се прозя.
— А утре е вечерята в чест на Крас Оратор. Да си призная, чакам я с нетърпение.
Съпругът й се спря насред атрия, стрелна я с поглед и попита:
— Защо смяташ, че и ти ще идваш?
— Какво искаш да кажеш?
— Това, което чу.
— Но… но… мислех, че са канени и съпругите! — захленчи тя нещастно.
— Някои съпруги — поправи я Сула. — Не и ти.
— Но аз искам да отида! Всички само за това говорят, приятелките ми ще се скъсат от завист — вече им казах, че ще ходя!
— Толкова по-зле, Юлила, защото тая няма да я бъде.
Един от робите, явно леко пийнал, се показа на вратата на таблиния.
— А, хубаво, ето ви и вас! — затътри се той към господарите си. — Донесете ми малко вина и по-бързо.
— Сатурналиите свършиха — отговори му Сула с най-спокоен глас. — А сега можеш да се махаш.
Което и направи робът, изтрезнял на бърза ръка.
— Защо си в такова отвратително настроение? — запита Юлила, след като двамата се прибраха в спалнята си.
— Не съм — отрече той и като застана зад нея, прокара ръце по тялото й.
Тя се отдръпна.
— Остави ме!
— Сега пък какво има?
— Искам да отида на вечерята на Крас Оратор!
— Искаш, но не може.
— Защо?
— Защото — опита се Сула да й обясни по човешки — това не е място, на което баща ти би се радвал да те види, а няколкото жени, които ще присъстват, също не са онези, с които той би ти препоръчал да се срещаш.
— Но нали вече не завися от него и мога да правя всичко, което си поискам — упорстваше тя.
— Много добре знаеш, че не е така. Мина от ръцете на баща си в моите. А аз ти казвам, че няма да идваш с мен.
Без да каже думичка повече, Юлила се наведе, събра одеждите си от пода и като наметна стройното си тяло с първата й попаднала дреха, излезе от стаята.
— Прав ти път! — извика подире й Сула.
На сутринта благоверната му се държа хладно с него, което изобщо не го трогна, а вечерта, когато той тръгваше за вечерята на Крас Оратор, не благоволи да го изпрати.
— Малка глезла — промърмори Сула.
Подобно скарване би трябвало да му се стори забавно; това, че сега не му беше никак весело, не се дължеше на скарването, а на нещо друго, залегнало в съзнанието му много по-дълбоко от Юлила. Мисълта, че му предстои да вечеря в богатия дом на аукционера Квинт Граний, който беше фактическият организатор на празненството, не можеше с нищо да го развълнува. Когато получи поканата, в първия момент Сула се почувства щастлив, защото си каза, че това е предложение за приятелство от страна на един много влиятелен кръг млади сенатори; после обаче, когато до ушите му достигнаха слуховете за предстоящото празненство, трябваше да признае пред себе си, че е бил поканен не за друго, а заради тъмното му минало, което го превръщаше в истински рядка и ценна птица в очите на аристокрацията.