Момчето се закиска.
— Без уточнения! Харесваш ми, когато се представяш за мъж.
Сула се усмихна и го целуна.
— А ти за такъв ли ме мислиш?
— За такъв. Какво ядохте?
— Приготвена навън храна. Дори кухнята на Граний не би могла да устои на глада на шейсет — е, да речем петдесет и девет — лакомници. За пръв път виждам такова нещо. Кокоши яйца, повечето с по два жълтъка, яйца от лебед, яйца от гъска, яйца от патица, яйца от морски птици, че дори и няколко яйца с позлатени черупки. Крави вимета с пълнеж; месо от пилета, угоявани с меденки, обилно полято с фалернско вино; охлюви, докарани специално от Лигурия; стриди, извадени преди часове от морето при Бая; а във въздуха се носеше толкова силна миризма на екзотични подправки, че за малко да се разкихам.
Метробий усещаше, че Сула изпитва нужда да злослови по адрес на всичко, и се чудеше в какъв ли странен свят е попаднал възлюбеният му. Явно, че това, което сега чуваше, по нищо не е приличало на онова, което Сула си е представял преди — макар че Метробий си нямаше и понятие какво точно е било то. Защото Сула нямаше навика да говори. Никога не го беше имал. До този миг. Сега изневиделица се появяваше и започваше да излива всичко, което му се беше насъбрало! Метробий вече се беше примирил веднъж завинаги, че няма да види повече любимото лице, освен може би случайно и отдалеч. А ето, че съвсем неочаквано Сула се беше появил на вратата му в ужасен вид… Имаше нужда от любов. Но и от утешение. Той, Сула! Колко ли самотен се е чувствал!
— Какво друго имаше? — попита, само и само приятелят му да не млъква.
Сула вдигна златисточервената си вежда съучастнически. Черната линия на стибия се беше изтрила отдавна.
— Както се оказа, основното блюдо тепърва се очакваше. Робите го внесоха върху възглавница от тирски пурпур и в златен поднос, осеян със скъпоценни камъни — огромен тибърски костур, който в главата много точно напомняше на злобен мастиф, пребит до смърт с камшик. Подносът обиколи на няколко пъти тържествено помещението, като по страхопочитанието, с което всички го гледаха, човек можеше да си помисли, че са влезли жреците да отдадат почит на дванадесетте богове. И то за някаква си риба!
Метробий смръщи чело.
— Какво представлява костурът?
Сула отметна глава, за да го изгледа по-добре.
— Как какво представлява? Костур.
— Не се сещам. Може и да не съм ял.
Сула се замисли и промълви.
— Нищо чудно наистина да не си ял. Костурите се смятат за голям деликатес и един беден комедиен актьор трудно би си ги позволил. Нека само ти обясня, млади Метробий, че всеки глупак от висшите кръгове в Рим, който живее със самочувствието на голям гастроном, изпада в същински екстаз само при мисълта за тибърски костур. Но всъщност тези риби ги ловят между Дървения мост и Понс Емилиус, където костурите плуват, къпейки се във водите на римската канализация и се тъпчат с лайната на римските граждани — и то до такава степен, че дори не благоволяват да погледнат стръвта, която им хвърлят въдичарите. Те смърдят на лайна и имат вкус на лайна, и изобщо да ядеш такова нещо, е равностойно да ядеш лайна. Но на Квинт Граний и Крас Оратор така им потекоха лигите при вида на рибата, сякаш тибърският костур не е просто една най-обикновена речна риба, която от ядене на тонове нечистотии дори е забравила да плува, ами напротив, влиза в съставките на нектара и амброзията на боговете!
Тук на Метробий му стана весело и тихичко се закикоти.
— Добре го казах! — зарадва се на свой ред Сула и прихна да се смее. — Ох, само да ги беше видял всички тези кухоглави тъпаци! Наричат се висшето общество на Рим, а всъщност си прекарват времето да се тъпчат с римските лайна… — наложи му се да замълчи, защото от смях му беше секнал дъхът. — Не бих да могъл да изтрая и един-единствен ден с тях. Един-единствен час.
Отново се умълча, сетне продължи:
— Пиян съм. Всичко е заради тези ужасни Сатурналии.
— Ужасни Сатурналии?
— Скучни, досадни… ужасни… какво значение има? Просто ги прекарах сред друга част от висшите слоеве в римското общество, Метробий, където нещата доста се различават от простотиите на Крас Оратор, но пак си остават убийствено скучни. Скучни, скучни, скучни! — вдигна рамене в погнуса Сула. — Но нищо, догодина отивам в Нумидия, където ще имам много задачи. Само дето не мога повече да чакам! Рим без теб… без старите ми приятели… е просто нещо непоносимо — чак потръпна при тези си думи той. — Пиян съм Метробий. Не би трябвало да съм тук. Но да знаеш колко ми е приятно, че те виждам отново!