На един от тези подиуми седеше и самият Гай Марий, малко зад първия консул Касий, държан настрана от останалите, което олицетворяваше изобщо положението му в Сената — сам срещу всички. Марий изглеждаше спокоен, доволен почти като някоя котка, и слушаше Скавър, без да се гневи, нито дори да се възмущава от думите му. Той си беше свършил работата. Беше получил, каквото иска, и можеше да си позволи да се държи великодушно с противниците си.
— Сенатът трябва да стори всичко по силите си, за да ограничи по възможност властта, която Гай Марий току-що връчи на пролетариите. Защото те трябва да си останат завинаги онова, което са били — тълпа от гладни гърла, за които ние, привилегированите, трябва да се грижим, като ги храним и ги понасяме, но без да искаме от тях нещо в замяна. Защото, докато те не работят и не служат за нищо, ще си останат изцяло зависими от нас. Пролетариатът, това е жената на Рим, която за нищо не се грижи, но и която не държи никаква власт и е лишена от право на глас. Той не може да иска от нас нищо повече от онова, което ние благоволяваме да му дадем, защото не прави нищо. Пролетариатът просто го има и това е.
Но сега, благодарение на Гай Марий, се сблъскваме с всички проблеми и абсурди, които неизбежно съпътстват една армия, която спокойно мога да нарека професионална, защото ще се състои изключително от хора без никакви доходи и следователно зависими единствено от нея. Хора, които ще държат на своето място в легионите, ще искат да участват във всяка военна кампания и които следователно ще струват на държавата несметни купища пари. При това, назначени отци, това ще бъдат хора, на които не може да не бъде дадено правото на глас по въпросите, засягащи съдбата на Рим, защото те вече ще служат на същия този Рим и ще работят за интересите му. Вече чухте народа и това, надявам се, ви е станало ясно. Ние в Сената, които се разпореждаме с хазната и разпределяме нейното съдържание между различните обществени фондове в Рим, трябва сега да бръкнем в неговите спестявания, за да изнамерим парите, с които Гай Марий да въоръжи, облече и нахрани своята армия. Освен това народът иска от нас да плащаме редовно на новоизлюпилите се войници своего рода заплата, вместо, както е било винаги досега, след всяка победна кампания, да възмездяваме участвалите в нея със заловената плячка. Цената на тези легиони, състоящи се изключително от хора без имущество, ще строши гръбнака на държавата — в това не можем и да се съмняваме.
— Това са пълни глупости, Марк Емилий! — възрази му от мястото си Марий. — В римската хазна има толкова много пари, че никога не сме знаели за какво да ги използваме… Защото, назначени отци, вие никога за нищо не сте ги харчили, ами през цялото време само ги пазите като зеницата на окото си.
Сред сенаторите отново се дочуха гласове на възмущение, лицата отново се разкривиха от възмущение, но Скавър веднага вдигна ръка и колегите му дадоха отново думата.
— Да, наистина, римската хазна е пълна. Та защо е една хазна, ако не, за да бъде пълна! Дори и при всички онези разходи, които направихме по обществените строежи, започнати от мен в качеството ми на цензор, хазната продължава да е пълна. Но в миналото е имало достатъчно случаи, когато тя се е изпразвала, и то съвсем. Трите войни, които трябваше да водим срещу Картаген, ни доведоха до ръба на финансовата катастрофа. И не виждам какво лошо има в това да се застраховаме веднъж завинаги от подобно нещастие? Докато хазната стои пълна и Рим ще знае що е благоденствие.
— Рим ще познае още по-голямо благоденствие, когато пролетариите се сдобият с достатъчно пари, че да започнат и те да харчат — обади се отново Марий.
— Това въобще не е вярно, Гай Марий! — не се съгласи Скавър. — Пролетариите просто ще пропилеят онова, което спечелят. Парите ще изчезнат от обръщение и никога няма да се превърнат в нещо по-голямо.
Скавър се премести от първия ред, където се намираше столът му, и застана пред големите бронзови врати, така че и от двете страни на залата да го виждат и чуват еднакво добре.
— Чуйте ме какво ви казвам, назначени отци, ние трябва да използваме цялата си сила и влияние, за да попречим за в бъдеще някой друг консул да се възползва от лекс Манлия и да започне да набира войници сред пролетариите. Народът изрично ни заповяда да заплатим разходите по сформирането армията на Гай Марий, но нищо в текста на закона, така както е записан, не ни задължава и в бъдеще да отговаряме за екипирането на някоя друга армия от просяци! И тъкмо за тази сламка трябва да се уловим. Нека бъдещите консули набират колкото си искат бедняци в легионите, но обърне ли се някой от тях към нас, пазителите на римските съкровища, за да му дадем средствата, нужни му за въоръжаването и снабдяването на тези просешки легиони, то тогава ние просто ще му кажем да си гледа работата.