Всеки от вас трябва веднъж завинаги да си набие в главата, че държавата не може да си позволи лукса да храни цяла една армия от просяци. Пролетариите са хора некадърни, безотговорни, без никакво отношение към частната собственост. Помислете — ако на някого държавата даде без пари ризница, ако той не се е бръкнал изобщо в кесията си, ще си помисли ли, пък и за секунда даже, че ще е добре да я пази тази ризница? Не! Разбира се, че няма! Ще я остави на дъжда, за да ръждяса, ще напусне лагера и ще забрави да си я сложи, преди да са му я откраднали, ще я захвърли под леглото на някоя чуждоземна курва и на сутринта ще се чуди, защо му я е взела, за да я даде на приятеля си скордиск! Ами какво ще стане, когато беднякът остарее и трябва да напусне армията? Нашите войници винаги са имали някаква собственост, имали са дом, в който да се върнат, имали са пари, вложени в това или онова съдружие, имали са все някакво състоянийце, на което да разчитат в бъдеще! Докато бедняците — ветерани ще бъдат една постоянна заплаха за останалите. Колко от тях ще помислят да спестят от парите, които държавата ще им даде? Колко от тях ще вложат някъде на сигурно дела си от плячката? Никой. На края на службата си ще са също толкова бедни, колкото и когато са се записали в армията, няма да имат дом, в който да прекарат остатъка от дните си, нито ще могат да разчитат, на каквито и да е доходи. Питате се, какво толкова, нали те и без това така са свикнали да живеят. Но забравяте, назначени отци, че тези бедняци — войници вече ще са свикнали държавата да ги храни, да ги облича, да им дава подслон. И когато при уволнението им всичко това им бъде отнето, те ще недоволстват, така както и една разглезена жена недоволства, когато парите в къщата свършат. И пак ли ние ще трябва да мислим тогава за пенсии на тези бедняци ветерани?
В никакъв случай не бива да позволяваме това да се случи! Повтарям, скъпи колеги — сенатори, че трябва да се стремим на всяка цена да обезвредим всички онези несъзнателни люде, които възнамеряват да набират войници сред пролетариите. За целта можем да прибегнем до едно ефикасно средство — като откажем да дадем и един-единствен сестерций за въоръжаването и снабдяването на техните просяшки армии!
Гай Марий стана от мястото си, за да отговори:
— По-късогледа и смешна политика от тази, която ни предлагаш ти, Марк Емилий, сигурно не би дошла на ума и на най-загубената наложница в харема на някой партиянски сатрап! Защо не искате да проумеете очевидното? Ако Рим желае да задържи поне това, което в момента е негово, то той трябва да вложи своя капитал на доверието във всички свои граждани, включително и в онези, които са лишени от правото да гласуват в центуриатните комиции! Ние погубваме нашите средни и дребни стопани, погубваме нашите дребни търговци и предприемачи, като ги пращаме да гинат на бойното поле, особено като им налагаме некомпетентното командване на хора като Карбон и Силан… О, извинявай, Марк Юний, забравих, че и ти си тук!
Не мога да разбера какво лошо виждате в това да се възползваме от услугите на една голяма прослойка от обществото ни, която досега е била необходима на Рим, колкото и на бика му е необходимо виме? Единственото обяснение за това ви несъгласие аз лично виждам в нежеланието ви хазната да се раздели с известна част от своето съдържание. Ако наистина е така, то всички вие сте късогледи! Ти, Марк Емилий, си убеден, че пролетариите ще се окажат лоши войници. Докато аз мисля, че, напротив, те ще бъдат най-прекрасните войници, които Рим е виждал някога! Ще продължаваме ли да циврим за парите, които трябва да им дадем? Нима ще ги лишим от това, което съм убеден, ще им дължим с лихва до времето, когато напуснат армията, нима ще ги отпратим с празни ръце? Това ли целиш, Марк Емилий?
Е, аз пък бих искал да видя как държавата се разделя с част от обществената земя, за да може всеки войник — пролетарий да разчита при оттеглянето си от армията на малък парцел, който би могъл да обработва или ако иска, да продаде. Това ще бъде пенсията, която той заслужава. Както и вливане на макар и не съвсем чиста според вас кръв в отмиращото дребно земевладение. Какво по-добро, би могло да има за Рим? Защо не искате да разберете, че Рим ще забогатее още повече само ако даде по малко и на дребните риби?