Но сенаторите отново бяха наскачали от местата си, за да заглушат нечестивите му слова, а първият консул, Луций Касий Лонгин, реши, че в ден като този най-важна е предпазливостта, заради което и разпусна заседанието и отпрати назначените отци по домовете им.
Марий и Сула се заловиха с търсенето на нужните 20 480 пешаци, 5120 души свободни за спомагателните части, 4000 роби, 2000 конници и още 2000 помагачи на конницата.
— Аз ще се заема с Рим, а ти обиколи Лациум — потъркваше ръце Марий. — Много се съмнявам, че ще ни се наложи да пътуваме по-далеч от Италия. Е, Луций Корнелий, вече поехме по нашия път! Независимо какви номера ще ни погодят в бъдеще, вече сме започнали, а докъде ще стигнем, ще видим. Натоварил съм тъста ни Гай Юлий да се оправя с майсторите и търговците на бойно снаряжение, а вече съм писал и до Африка синовете му да се връщат и да помагат… Може и да ни потрябват. В интерес на истината нито у Секст, нито у Гай не откривам чертите на истинския лидер, но затова пък и двамата са идеалните подчинени — вършат си работата с упорство и с интелигентност, при това знаят какво е да бъдеш лоялен.
Той заведе квестора си в таблиния, където вече ги чакаха двама посетители. Единият беше сенатор, наближаващ четиридесетте, когото Сула бегло познаваше по физиономия, а другият — младо момче, може би на осемнайсет.
Марий веднага ги представи на квестора си:
— Луций Корнелий, това е Авъл Манлий, когото помолих да стане един от висшите ми легати.
Ставаше дума за сенатора. „Този трябва да е някой от патрициите Манлии“ — каза си веднага Сула. Марий наистина си беше спечелил приятели и клиенти сред всички слоеве на обществото.
— А този млад мъж е Квинт Серторий, син на една моя братовчедка — Мария от Нерсия, но всички я знаят просто като Рия. Привлякъл съм го в личния си щаб.
„От Нерсия, значи сабин“ — заключи веднага Сула. Беше чувал, че сабините са сред най-ценените войници — с донякъде нетрадиционен начин на мислене, но затова пък ужасно смели и несломими по дух.
— Добре, време е да се залавяме за работа — прескочи набързо всички условности Марий. Той винаги щеше да си остане човекът, роден да действа, човекът, който от двадесет години беше чакал подходящия момент да въведе в римската армия онези промени, които щяха да я направят онова, което трябваше да бъде. — Ще си разделим задачите. Авъл Манлий, теб те натоварвам с издирването на най-хубавите мулета в Рим, както и с изнамирането на подходящи каруци за тях и още по-подходящи хора, които да се грижат и за едните, и за другите. Няма да пропуснеш нищо, нали — от храната до обсадната техника, всичко е в твои ръце. Двамата ми шуреи, Юлий Цезарите, ще дойдат тук може би след ден-два и ще ти помагат. Искам да си готов да отплаваш за Африка в края на март. Можеш да поискаш всякаква помощ, която сметнеш за необходима, но моят съвет е отсега да започнеш с набирането на спомагателните части, за да вземеш от най-хубавото, докато има и докато върви евтино. Така едновременно ще спестиш пари и ще имаш време да ги обучиш.
Младият Серторий не откъсваше поглед от Марий, явно поразен от обаятелната му личност, докато Сула от своя страна не сваляше очите си от него — считайки го за не по-малко обаятелен, особено след като с Марий вече беше свикнал. Не че Серторий беше сексуално привлекателен — ни най-малко. Но излъчваше някаква сила, която човек се учудваше да открие у толкова младо момче като него. По всичко изглеждаше, че когато стане по-зрял, физическата му сила не би имала равна на себе си. Може би това бе причина Сула да прояви такъв интерес към него — Квинт Серторий беше висок, но заради здравата си мускулатура изглеждаше набит; главата му беше четвъртита, вратът му — дебел, а очите му представляваха нещо забележително — светлокафяви, скрити дълбоко в орбитите, приковаващи погледа върху себе си.
— Аз самият имам намерение да отплавам в края на април начело на първите легиони — продължи Марий, обръщайки се към Сула. — На теб, Луций Корнелий, оставям да организираш останалите и да ми намериш свястна конница. Ако успееш да се справиш до края на квинктилис, ще бъда много доволен.
След което се обърна към младия Серторий:
— А колкото до теб, Квинт Серторий, така ще те засиля да работиш, че чак ще заподскачаш, тъй да знаеш! Не трябва да позволявам да се говори, че взимам на служба роднини, за да бездействат.