Момчето се усмихна замислено.
— Нямам нищо против да скачам, Гай Марий.
Пролетариите се надпреварваха кой по-напред да влезе в списъка на легионерите. Досега Рим никога не беше виждал нещо подобно, нито някой от Сената беше предполагал, че един по същество политически акт може да получи такъв отзвук точно сред онази част от обществото, на която досега не беше обръщано никакво внимание, освен по време на недостиг на зърно, когато винаги се е смятало, че е по-добре на бедните да се раздава жито на занижени цени, за да се избегнат бунтове.
За броени дни броят на новозаписалите се в армията, при това все римски граждани, достигна цифрата 20 480… Но Марий не престана да набира хора.
— Като ти дават, еж, кат те гонят, беж — говореше той на Сула. — Метел имаше шест легиона под ръка. Не виждам защо и аз да нямам шест. Тъй и тъй държавата ще плаща за всичко! Освен това, ако се вярва на Скавър, подобно нещо няма да се случи втори път, затова предчувствам, че и за Рим ще е добре още отсега да сформираме два легиона в повече. Предвиждам, че бойните действия няма да се разгърнат на широк фронт, та затова колкото повече войници успеем да обучим и екипираме, толкова по-голям резерв ще имаме за в бъдеще. Най-хубавото е, че всичките шест легиона ще са съставени изключително от римски граждани, без никакви италийски съюзници. Което означава, че италийските пролетарии ще почакат някоя и друга година, докато ни се наложи наистина да прибягваме до услугите им.
Всичко вървеше по план, което, както отбеляза Сула, не беше никак изненадващо, след като в палатката на командващия бе не друг, а самият Гай Марий. В края на март Авъл Манлий вече беше вдигнал платната и плаваше от Неапол към Утика. Корабите му бяха пълни с товарни мулета, с балисти, катапулти, с оръжие, провизии и всичко останало, без което една армия не би могла да победи. В момента, в който той слезе на брега в Утика, корабите се обърнаха и се прибраха в Неапол, където вече чакаха Гай Марий и два от легионите му. Сула остана в Италия, за да се заеме с организирането и екипирането на останалите четири легиона и да намери конница. В края на краищата се наложи да отиде до Италийска Галия, в областите на север от река Пад, където нае великолепни бойци — ездачи от гало-келтски произход.
Освен че се състоеше от пролетарии, армията на Марий се отличаваше и с други нововъведения. Защото бедняците представляваха по принцип огромна маса хора, но без военна подготовка, та затова и всички се показваха еднакво неграмотни относно уредбата на легиона. Това само развърза още повече ръцете на Марий — след като никой от войниците не можеше да разбере в какво се състоят въведените от него промени, никой нямаше да протестира срещу тях. От дълги години основната тактическа единица в римската армия, тъй наречената „манипула“, се оказваше твърде малка и слаба, за да се справя с огромните, недисциплинирани тълпи, с които все по-често се налагаше да се сражават легионите; затова постепенно манипулата се изместваше от три пъти по-голямата от нея кохорта. И все пак, досега никой не бе посмял официално да прегрупира легионите в кохорти, вместо в манипули, нито да реструктурира състава на центурионите въз основа на кохортите вместо на манипулите. Но Гай Марий го стори, като въведе реформата още през пролетта и лятото на своето първо консулство. Манипулата практически престана да съществува, освен за паради — кохортата я измести напълно.
Обаче със сформирането на подобна армия, съставена изцяло от пролетарии, възникнаха и неочаквани спънки. Докато традиционните римски войници бяха в голямата си част грамотни и не изпитваха трудности да разпознават флагове, числа, букви и символи, то Мариевите избраници се оказаха масово неграмотни. Сула въведе цяла програма, според която във всяка единица от по осем души — осем души, които постоянно съжителстваха заедно и решаваха заедно битовите си проблеми, — трябваше да има поне един, който да знае да чете и пише; той получаваше командването на тази бойна единица, но в замяна на това се задължаваше да учи другарите си да разпознават буквите и числата, воинските символи и знамена, а по възможност да ги научи да четат и пишат. Но прогресът в това отношение беше бавен; до падането на първите зимни дъждове в Африка, които щяха да прекратят бойните действия, в Мариевата армия малцина можеха да се нарекат грамотни.
Самият Марий измисли ново, твърде просто, но действащо крайно емоционално, свързващо звено за всеки един легион. С негова помощ разчиташе да вдъхне у войниците си суеверна вяра и почит към самия легион. Това свързващо звено беше красивият сребърен орел, гордо разперил криле, който всеки легион получи заедно с прът, също обкован със сребро; орелът трябваше да бъде носен от т.нар. аквилифер, войника, когото, всички в легиона смятаха за най-достоен за сребърната броня и лъвската кожа. Орелът, според Марий, представляваше за целия легион въплъщение на самия Рим и всеки войник бе длъжен да положи клетва, че по-скоро ще умре, отколкото да го остави да попадне в ръцете на врага.