Разбира се, той много добре разбираше какво ще постигне с това. След половин живот, прекаран под знамената, при това с характер като своя, Марий вече си бе създал твърди убеждения, а пък и знаеше много повече за мисленето на отделния войник, отколкото който и да било аристократ. Ниското му потекло му помагаше да забелязва подробности, които убягваха на други, а природната му интелигентност му даваше възможност да си изважда правилните заключения от наблюденията си. След като в продължение на години умишлено се бяха недооценявали постиженията му, след като от неотречимите му способности на пълководец се бяха възползвали повече други, отколкото той самият, Гай Марий най-сетне дочака мига да бъде избран за консул и да покаже на какво е способен — през цялото останало време не му бе оставало нищо друго, освен да мисли и да крои планове.
Когато научи за коренните промени, извършени от Марий, Квинт Цецилий Метел реагира така болезнено, че чак синът му остана смаян. Младият Метел винаги бе имал баща си за трезвомислещ и владеещ нервите си човек, но какво беше удивлението му да го види как при новината, че командването в Африка му е било отнето, за да бъде връчено на Марий, той изпада в същинска истерия, заревава с пълно гърло, по лицето му се стичаха сълзи и не само това, ами започна да си скубе косите и да си дере с нокти гърдите, при това не скрито, ами на пазарния площад в Утика. Трябва да се отбележи, че постъпката му остана незабравим спомен за не един картагенски финикиец. Но дори и по-късно, когато първоначалната криза мина и той се прибра в резиденцията си, Метел продължаваше да подскача като ужилен всеки път, щом се споменеше името на Марий, и да се дави в потоци от сълзи. За околните най-любопитното беше, че в безконечните си жалвания Метел най-често споменаваше Нуманция, някакви трима гамени и някакви прасета.
Писмото, което получи от Луций Касий Лонгин, новоизбрания първи консул, повдигна донякъде сломения му дух и Метел се зае с демобилизирането на шестте си легиона, от които беше получил изричното съгласие, че още щом стъпят в Италия, ще се запишат в армията на Луций Касий. Защото, както пишеше Касий в писмото си, той, последният, бил убеден, че, ще постигне много повече в Трансалпийска Галия срещу германите и техните съюзници — волките тестосаги, отколкото Марий Парвенюто би могъл да се надява да постигне в Африка, след като дори няма да има армия, с която да води война.
Без да знае нищо за решението, което Марий беше намерил за проблема си (в действителност щеше да го научи едва при завръщането си в Рим), Метел напусна Утика в края на март, отвеждайки със себе си всичките шест легиона. Хрумна му да отиде първо до пристанището Хадруметум, наоколо стои петдесет километра югоизточно от Утика, където да изчака, докато Марий пристигне в провинцията да поеме командването. В Утика беше оставен да посрещне Марий не друг, а Публий Рутилий Руф.
Така че, когато корабът на Марий влезе в пристанището, на кея го чакаше самият Рутилий Руф, който официално му предаде управлението на провинцията.
— Къде е Прасчо? — попита Марий, докато двамата вървяха към двореца на управителя.
— Отиде да си скубе косите от яд в Хадруметум, барабар с всичките си легиони — въздъхна Рутилий. — Заклел се е пред Юпитер Статор, че повече никога няма да те погледне и да ти проговори.
— Ама че глупак! — възкликна Марий и се засмя. — Получи ли писмата ми, в които ти разказвам за капите цензи и за новите си легиони?
— Разбира се. Заболяха ме ушите да слушам как Авъл Манлий сипе хвалебствия по твой адрес — откакто е дошъл тук, не е млъкнал. Планът ти е наистина блестящ, Гай Марий — похвали Рутилий приятеля си, но в погледа му нямаше нищо весело. — Ще те накарат скъпо да платиш за дързостта си, стари друже. Ще те накарат, и още как!
— Няма, и ти много добре го знаеш. Натиках ги в миша дупка и, кълна се в боговете, че докато съм жив, няма да могат носовете си да покажат! Ще смажа Сената, Публий Рутилий.