Юлия не можа да се въздържи и цялата се изчерви. Ядосана, че толкова лесно се е издала, отвърна малко рязко:
— Разбира се, че съм влюбена в него! И трябва да си призная, че ми липсва ужасно. Предполагам, че дори във вашите среди не гледате на това като на нещо ненормално. Ти самата не обичаше ли Луций Корнелий?
— О, разбира се! — съгласи се Юлила, която се оказа на свой ред принудена да отстъпи. — Но откакто го няма, хич и не ми е минавало през ума, че ми липсва! Най-малкото, ако не се върне в идните две-три години, няма да ми направи ново дете в същия миг, в който това тук се покаже на бял свят — отново подсмръкна тя. — Да се движа навсякъде с подобен товар, никак не отговаря на представата ми за щастие. Винаги ми е било приятно да се чувствам лека като перце. Сега не мога да се понасям! А откакто сме женени, или съм бременна, или се възстановявам след бременност. Пфу!
Юлия пак успя да се въздържи да не й отвърне по-рязко.
— Че не ти ли е работата да раждаш деца? — хладно смъмри тя сестра си.
— Защо жените никога не могат сами да избират работата си? — попита Юлила, която още малко и щеше да се разплаче.
— О, я не ставай смешна! — сгълча я сестра й.
— Ами ако е така, то тогава какво по-ужасно от това да си се родила — заинати се Юлила, но в същия миг най-сетне я удари виното и тя възвърна донякъде веселостта си. С малко усилие успя дори да се усмихне на кака си. — Я да не се караме за глупости, Юлия! Стига ми дето толкова време мама не намери блага дума да ми каже.
Юлия бе принудена да признае, че това си беше самата истина. Марция така и не беше простила на сестра й за поведението й спрямо Сула, макар и никой да не знаеше защо. Хладината, с която баща й я беше третирал в началото, беше се стопила само за няколко дни и с възстановяването на Юлила той отново бе възвърнал обичайното си топло и дружелюбно отношение. Но майка й и до ден-днешен продължаваше да се държи с нея изключително студено. Горката Юлила! Дали наистина Сула я учеше да пие с него вино сутрешно време или това беше просто единственото извинение, което й беше хрумнало? Сула! Та подобно име само по себе си говореше за липса на уважение.
Сула пристигна в Африка в края на първата седмица на септември с последните два легиона и две хиляди великолепни келтски конници от Италийска Галия. Завариха Марий в разгара на подготовката за нов поход в Нумидия, и следователно бяха посрещнати повече от радушно. Което не значеше — дори напротив, че няма да ги хванат начаса на работа.
— Вече му взех душичката на Югурта — тържествено заяви Марий, — и то само с четирите легиона, с които разполагах. Но сега, когато и ти си тук, Луций Корнелий, ще видиш какво е истинска война.
Сула му предаде писмата от Юлия и Гай Юлий Цезар, след което събра смелост и му поднесе съболезнованията си за смъртта на втория му син, когото Марий така и не бе успял да зърне.
— Бих искал да ти споделя искрените си съчувствия за това, което сполетя малкия Марк Марий — рече той, като в същото време се питаше как стана тъй, че неговата дъщеричка Корнелия Сула, която и при заминаването му все още напомняше повече на някоя голяма мишка, продължаваше да се инати и да живее.
По лицето на Марий премина сянка, но само след секунда вече и помен не беше останало от нея.
— Благодаря ти, Луций Корнелий. Има време и за други деца, пък тъй и тъй малкият Марий е жив и здрав… Когато тръгваше от Рим, жена ми и синът ми бяха ли добре?
— Много добре. Както и всички от семейството на тъста ни.
— Отлично! — С това личните разговори приключиха. Марий свали бронята си, остави я на една странична маса и се надвеси над писалището си, където беше разгърната голяма карта, изрисувана върху специално обработена телешка кожа. — Идваш тъкмо навреме да се запознаеш с Нумидия отблизо. След осем дни потегляме за Капса. — Проницателните му очи се впиха в лицето на Луций Корнелий с белеща се кожа и цялото на петна. — Бих ти препоръчал да проучиш пазарите в Утика и да си намериш шапка с достатъчно голяма периферия. Отдалеч се вижда, че си прекарал цялото лято на открито. Но слънцето в Нумидия е много по-жестоко от това над родната Италия. Ще изгориш като тресчица.
Беше прав; Сула жестоко страдаше от слънчевите лъчи, измъчвали го през дългите месеци, докато обикаляше Италия в обучаване както на записалите се доброволци, така и на самия себе си — разбира се, мъчейки да скрие по възможност пълната си липса на опит. Гордостта не му позволяваше да се крие на сянка, докато другите се бъхтят в жегата, и пак гордостта го караше да не се разделя с атическия си шлем — знак на висшия пост, който заемаше, — напълно неспособен да го скрие от парещите лъчи на слънцето. Най-жестоките изгаряния вече бяха позабравени, но кожата на лицето му беше дотолкова лишена от пигмент, че колкото и да я излагаше на слънце, тя никога нямаше да потъмнее. Ръцете и краката му не изгаряха толкова жестоко и може би след известно време щяха да привикнат с постоянното излагане на слънце. Но лицето му? То беше безнадежден случай.