Всичко това трудно убегна от погледа на Марий, който добре си даваше сметка и за колебанието, с което Сула би се отнесъл към съвета му. Затова се настани на стола си и посочи към подноса с виното.
— Луций Корнелий, трябва да знаеш, че когато на седемнайсет за пръв път се записах в легионите, и на мен ми се смееха за това или онова. В началото ми се смееха, че съм бил мършав и дребен, после — че съм бил едър и тромав. Смееха ми се, че не говоря гръцки. Смееха ми се, че не съм римлянин, ами италиец. Затова много добре разбирам унижението, което чувстваш заради тази си млечнобяла кожа. Но за мен, твоя началник, е много по-важно да бъдеш в добро здраве и да се чувстваш по всяко време възможно най-удобно, и хич не ме интересува дали в очите на другарите си ще изглеждаш такъв, какъвто би ти се искало. Ще си купиш шапка! Ще си я вържеш, ако ще с женски шал, с панделка или със златопурпурно въженце, но ще ходиш с шапка! И ще се подиграваш на тях! Нека това се превърне в твоя ексцентрична приумица. Скоро ще установиш, че никой не ти обръща ни най-малко внимание. Освен това те съветвам да се сдобиеш и с някакво мазило, достатъчно гъсто, за да предпази донякъде ръцете и краката ти от слънцето, и ще си го слагаш постоянно. Дори да смърдиш на женски благоухания, какво ти пука?
Сула се усмихна и кимна в съгласие.
— Прав си. Съветът ти, бих рекъл, е повече от подходящ. Ще те послушам, Гай Марий.
— Добре.
Настъпи мълчание. Марий изглеждаше неспокоен, дори нервен, но както Сула щеше да установи, причината не беше в него. Всъщност му трябваха само няколко секунди, за да се сети какво тревожи началника му, защото то безпокоеше не по-малко и самия него. Тревожеше цял Рим.
— Германите — пръв наруши мълчанието Сула.
— Германите — повтори Марий и се пресегна за чашата си с добре разредено вино. — Откъде идват, Луций Корнелий, и къде отиват?
Сула потръпна.
— Отиват в Рим, приятелю. Вече всички го усещаме. Но откъде идват, никой не знае. Може би ги е създала самата Немезида, за да напомни за себе си. Единственото, което знаем за тях, е, че нямат собствен дом. Страхуваме се, че ще поискат да се заселят в нашия.
— Ще бъдат истински глупаци, ако не опитат — съгласи се мрачно Марий. — Тези набези в Галия са само колкото да премерят силите си с нашите, Луций Корнелий — германите чакат, за да съберат повече смелост, преди да ни ударят. Може да са варвари, но вече и последният варварин е научил, че ако иска да се засели, където и да било по бреговете на Вътрешно море, първо трябва да се разправи с Рим. Германите ще дойдат.
— И аз така мисля. При това не съм единственият. Напоследък всички в Рим са изпълнени с подобно предчувствие. Навсякъде цари ужасна тревога, никой не може да погледне бъдещето и да не се уплаши от онова, което съзира там. А пораженията на легионите ни само допълват мрачната картина — рече Сула. — Всичко сякаш се е съюзило да помага на германите. Намират се все повече и повече хора, дори сред сенаторите, които говорят за проклятие над града, сякаш вече всичко е свършено. В очите на мнозина германите са се превърнали в наказание, пратено от боговете.
Марий въздъхна.
— Не е наказание, а просто проверка. — Остави той чашата си на подноса и скръсти ръце. — Кажи ми какво знаеш за Луций Касий. Официалните донесения ми дават съвсем бегла представа за събитията, при това са твърде редки.
Лицето на Сула се разкриви в тъжна гримаса.
— Ами да започна отначало. Както се предполагаше, той взе със себе си всичките шест легиона, доведени от Метел от Африка… Между другото как ти се струва новото му име „Нумидик“? Та Луций Касий събра всички войници, с които разполагаше, и ги поведе смело напред, стигайки чак Нарбон, където по всичко личи, е пристигнал в началото на квинктилис, след осемседмичен преход. Легионите се състояха все от тренирани войници, така че биха могли да се придвижват и по-бързо, но никой и не помисля да държи сметка на Луций Касий за това, защото от самото начало войната се очертаваше изключително тежка. Благодарение на Метел Нумидик, който беше решил да не остави нито един човек зад себе си в Африка, легионите на Касий бяха всички подсилени с по две кохорти, означаващо, че само пехотата е наброявала към четиридесет хиляди души. Като добавим конницата, към която по пътя се присъединиха и доста гали, за да закръглят силите й на три хиляди човека, излиза, че армията е била голяма.