— При това все опитни войници — изсумтя Марий.
— Знам. Дори мога да ти се похваля, че лично имах случай да ги видя, докато прекосяваха долината на Пад по посока на прохода при Монс Генава. Точно по това време набирах конницата ни. Може да ти се стори странно, Гай Марий, но никога допреди не бях виждал римски легиони в походен марш: редица след редица, всеки войник, въоръжен до зъби и безупречно облечен, а най-отзад — големият обоз. Никога няма да забравя каква гледка представляваха! — печално въздъхна Сула. — Както и да е… Разбра се, че германите са влезли в някакво споразумение с волките тестосаги, които твърдят, че им били братя по кръв, и им позволили да се заселят в земите на север и изток от Толоза.
— Признавам, Луций Корнелий, че галите са не по-малко мистериозни люде от германите — прекъсна го Марий, който облегна лакти на коленете си. — Но от това, което сме имали възможност да научим, галите и германите не принадлежат към една раса. Как така изведнъж волките тестосаги са решили да се изкарат една кръв с германите? Та тях не можем да причислим дори към дългокосите гали. Населявали са земите около Толоза още преди времето, когато стъпихме в Испания; при това знаят гръцки и търгуват с нас. Тогава защо?
— Не знам. Пък и никой би могъл да ти отговори — отвърна му Сула.
— Прощавай, Луций Корнелий, прекъснах те. Продължавай.
— От Нарбон Луций Касий поел по пътя, построен от Гней Домиций, отдалечавайки се от морския бряг, и в крайна сметка успял да заведе армията си невредима недалеч от самата Толоза, където да я разположи на лагер. Оказало се, че волките тестосаги са се съюзили напълно с германите, така че насреща ни се изправила страховита сила. Но Луций Касий успял да ги примами да се бият там, където било най-удобно на нашите, и им нанесъл тежко поражение. Всички варвари и германи, и гали си плюли на петите, оттегляйки се далеч-далеч от полесражението. Толкова се били наплашили, че подминали Толоза и се понесли на северозапад.
Тук Сула се спря за малко, начумери се при мисълта какво следва нататък, отпи от виното и остави чашата на подноса.
— Всичко това го знам от Попилий Ленас. Доведоха го с кораб от Нарбон точно преди да отплавам.
— Бедният. Сенатът ще го накара да приеме цялата вина — съжали го Марий.
— Естествено — сбърчи рижавите си вежди Сула.
— Според рапортите, които получих, Касий се спуснал да преследва бягащите варвари — върна се на темата Марий.
Сула кимна в съгласие.
— Точно така. Движели се надолу по течението на Гарумна — половината по единия бряг, останалите по другия. Касий ги видял да напускат Толоза в панически бяг. Можеш да си представиш гледката. Предполагам, тогава си е казал, че има работа с най-обикновени, глупави и несъобразителни диваци, та тръгнал да ги преследва, без дори да построи легионите в боен ред.
— Нима?
— Точно така. Решил, че преследването на такива нещастници трябва да се води възможно най-бързо, затова войските му продължили в най-обикновен походен марш. Взел дори целия обоз със себе си, естествено прибирайки плячката, която германите оставили на бойното поле. Както знаеш, римският път стига до Толоза, затова напредването покрай течението на Гарумна, където земите винаги са били чуждо владение, се оказало трудно и бавно, а Касий обръщал най-много внимание на обоза, който бил зорко охраняван.
— Защо не го е оставил в Толоза?
Сула вдигна рамене.
— Явно не е имал доверие на жителите, останали в крепостта. Както и да е, докато стигне устието на Гарумна при Бурдигала, германите и галите вече имали петнадесет дни, в които да се съвземат от удара и да се приготвят за ново сражение. Прибрали се зад стените на Бурдигала, който, по всичко личи, е много по-голям от повечето галски опида, при това здраво укрепена, да не говорим за купищата складирани оръжия. Местните племена не били съгласни римски армии да кръстосват страната им, затова помагали, с каквото могат на германите и галите — не само че към тях се присъединявали много бойци, но и самата Бурдигала им отворила вратите си. И тогава, възвърнали увереността си, варварите устроили хитра засада на Луций Касий.