— Глупака му с глупак! — изруга Марий.
— Армията ни се била разположила на лагер недалеч от Бурдигала, откъм източната й страна. Когато Касий решил да предприеме атака срещу самия опидум, оставил обоза в лагера, където щял да го пази около половин легион — така де, пет кохорти, все някой ден ще се науча да употребявам правилната терминология!
Марий се усмихна хитро.
— Ще се научиш, Луций Корнелий, можеш да бъдеш сигурен. Но продължавай.
— Изглежда, Касий е бил убеден, че няма да срещне организирана съпротива, защото, докато армията му вървяла към Бурдигала, той дори не заповядал редиците да се постегнат, нито дори кохортите да се построят в карета. Не сметнал за нужно дори да прати съгледвачи напред. Цялата ни армия попаднала в хитро устроения капан и германите, и галите буквално я изтребили. Самият Касий е оставил костите си по бойното поле, както и висшият му легат. Попилий Ленас смята, че под стените на Бурдигала са загинали не по-малко от трийсет и пет хиляди римски войници — заключи Сула.
— Доколкото разбирам, самият Попилий Ленас е бил натоварен да командва обоза и лагера? — попита Марий.
— Точно така. Разбира се, той още отдалеч е чул шума от битката, защото се намирал от подветрената страна, а вятърът му е донесъл кажи-речи всичко. Но си дал сметка за претърпяното поражение едва когато се появили първите групички спасяващи се римляни, търсещи закрилата на лагера. Това го разтревожило достатъчно, но какъв е бил ужасът му, когато, вместо да се появят още от нашите, към лагера се стекли пълчищата на германите и галите. Според думите му били с десетки хиляди, които наобиколили римския лагер така, както плъховете наобикалят на тълпища забравената по пода храна. Цялото поле наоколо се покрило с непрестанно движещата се маса на варварите, които, опиянени от победата, кръстосвали на всички посоки, крещели бойните си песни и размахвали главите на убитите римляни, окачени по върховете на копията си. Всички до един били същински исполини, косите им или били измазвани с кал, така че да стърчат високо, или били връзвани на руси плитки над раменете им. Според думите на Ленас картината можела да вдъхне ужас и на мъртвите.
— Да видим дали ще ни вдъхне ужас и на нас двамата с теб — мрачно подметна Марий. — Скоро ще ни се наложи да се сблъскваме с подобни картини. Давай нататък.
— Вярно е, че Ленас е имал достатъчна сили поне да окаже съпротива. Но какъв смисъл би имало? Сторило му се много по-правилно да спести живота поне на шепата хора, останали под командването му — все някой ден отново щели да се сражават за честта на Рим. Развил бялото знаме върху копието си, обърнато с дръжката напред, оставил меча си и лично излязъл от лагера да говори с главатарите на победителите. Те му помилвали живота, както и на останалите. Дори след това в желанието си да покажат за какви алчни люде ни имали, ни оставили целия обоз! От скъпоценностите прибрали само онези, които Касий им отнел след първото сражение — тук на Сула не му стигнаха силите да продължи и трябваше да си поеме дълбоко дъх. — Не забравили обаче да прекарат Попилий Ленас и всички останали под хомота. След което ги изпроводили обратно до Толоза, където се уверили, че враговете им ще се върнат в Нарбон и повече няма да им се покажат пред очите.
— Като че ли започнахме твърде често да минаваме под хомота в последните години — сви заканително юмруци Марий.
— Всъщност това е и основната причина за всеобщия гняв и възмущение на Рим по адрес на Попилий Ленас — съгласи се Сула. — Ще бъде изправен пред съда да отговаря по обвинение в държавна измяна. Преди да отплавам чух, че най-вероятно няма да дочака да бъде съден. Мисля, че ще събере всичко, което може да носи, и в най-скоро време ще замине в изгнание.
— Би било и най-мъдрото от негова страна, защото по този начин поне ще опази състоянието си. Ако дочака да го изправят пред съда, държавата ще му конфискува всичко.
С тези думи Марий като че ли приключи темата и потупа с длан картата пред себе си.
— Но съдбата на Луций Касий няма да ни постигне, Луций Корнелий! С честни средства или с измама, но ние ще натикаме Югурта в миша дупка, а след това ще се върнем в Рим, за да поискаме от народа да ни гласува пълномощия срещу германите!