— Ето за това, Гай Марий, си струва да пием! — радостно вдигна чашата си Сула.
Експедицията срещу Капса се оказа успешна — всъщност на такава лесна победа не се беше надявал никой. Разбира се — и това всички го признаваха, — събитията се развиха толкова гладко единствено защото начело на легионите стоеше човек като Гай Марий. Неговият легат Авъл Манлий, началник на конницата, на която Марий нямаше особено доверие заради известния брой нумидийци в нея — нищо, че се кълняха в Рим и княз Гауда, — успя така да заблуди подчинените си, че Марий е напуснал базите си само за да търси фураж за конете, че Югурта просто нямаше как да научи за заплахата, надвиснала над главата му.
Затова когато Марий се появи пред самите порти на Капса, начело на цялата си армия, Югурта го мислеше на поне сто — сто и петдесет километра разстояние. Никой не го бе предизвестил, че римляните отдавна са се подсигурили с вода и зърно, така че спокойно биха могли да се устремят през пустинята — от долината на Баградас до стените на Капса. Когато считаната за непревземаема крепост осъмна обградена от море римски шлемове, защитниците й я предадоха, без дори да помислят да се бият. Югурта обаче както винаги успя да се спаси.
Гай Марий реши, че случаят е подходящ най-после да бъде даден един страшен урок на Нумидия и особено на племената на гетулите. Затова, затваряйки си очите пред факта, че Капса е отворила вратите си доброволно, той заповяда на войниците си да оплячкосат града, да се отдадат на всякакви жестокости и в крайна сметка да го изравнят със земята; всички възрастни, независимо мъже или жени, минаха под ножа. Ценностите, които римляните откриха, включително голямата част от баснословните богатства на Югурта, бяха натоварени на каруците и Марий можеше спокойно да изведе невредима армията си от пределите на Нумидия и да я разквартирува в Утика, преди да са започнали зимните дъждове.
Просяшките му легиони си бяха заслужили почивката. А на началника им му достави несравнимо удоволствие да напише едно нежно писъмце до Сената (което трябваше да бъде прочетено лично от Гай Юлий Цезар), в което възхваляваше бойния дух, храбростта и морала на армията си от пролетарии. Той не успя да устои на изкушението и добави към посланието си своето виждане, че след потресаващо слабото командване на Луций Касий Лонгин, неговия колега консул, повече от сигурно било, че Рим ще се нуждае и от други армии, съставени от капите цензи.
Ето какво съобщаваше на свой ред Публий Рутилий Руф на Гай Марий в писмото си, пратено в края на годината:
„Да беше видял колко много червени лица имаше онзи ден в Сената! Тъстът ти ревеше с пълно гърло, изчитайки посланието ти, щото дори онези, които си стискаха ушите с пръсти, да чуеха какво им казваш. Прасчо Метел — когото напоследък някои започнаха да наричат Метел Нумидик — изглеждаше тъй, сякаш му идеше да убие човек. Пък и как иначе хората му, с които той толкова се гордееше, сега лежат непогребани по бреговете на Гарумна, а пък твоите дрипльовци, събрани от кол и от въже, са живи и здрави. «Няма справедливост!» — чухме го да казва малко по-късно, но аз не се сдържах и като се обърнах към него, любезно отбелязах: «Право казваш, Квинт Цецилий. Защото, ако наистина имаше поне малко справедливост на този свят, нямаше да се наричаш ти Нумидик!» Това никак не му се поправи, но пък да беше видял как Скавър прихна да се смее на думите ми. Каквото и да говорим за Скавър, той си остава човекът с най-остро чувство за хумор, когото познавам, да не говорим за способността му да оценява по достойнство смешните неща. И понеже не бих могъл да кажа нищо подобно за онези чучела около него, чудя се дали нарочно не подбира така приятелите си, че да им се подиграва, когато не го гледат.
Най-много ме удивлява, Гай Марий, силата, с която щастливата ти звезда грее все по-ярко. Знам, че така и така никога не те е било грижа за това, но редно е да ти кажа, че допреди само няколко седмици шансовете ти да видиш пълномощията си в Африка удължени се свеждаха до нула. И изведнъж какво се случва? Луций Касий се оставя да го заколят като последното добиче, като води със себе си в кланицата най-голямата и най-добре обучената римска армия, и в резултат лишава Сената от всяка възможност да ти се противопостави. Твоят народен трибун Манлий се яви пред плебейското събрание и ти издейства без никакви усилия плебисцит, според който пълномощията ти в Африка се удължават и за следващата година. Сенаторите дори не посмяха да гъкнат — вече и на тях е повече от ясно, че тепърва ще имаме нужда от теб. Защото напоследък Рим не е никак спокойно място. Заплахата от германите е надвиснала над главите ни и мнозина вече твърдят, че не се е родил онзи, който ще ни спаси от зла участ. «Къде отиде Сципион Африкански — питат всички, — къде отидоха Емилий Павел, Сципион Емилиян?» Но ти, Гай Марий, можеш да разчиташ повече от всякога на своите винаги лоялни поддръжници и последователи. Откакто Касий си замина от този свят, гласът им се чува все повече и повече, а според тях не друг, а само ти би могъл да спреш германската вълна. В редиците им вече се е вписал и обвиненият в предателство легат Гай Попилий Ленас.