Река Мулухат представляваше естествената граница между Западна Нумидия и Източна Мавритания; през последните месеци на зимата тя се превръщаше в помитащ всичко пред себе си поток от кални води, но през лятото водата се изпаряваше в жегата и само по някой вир напомняше, че оттук минава река, а наесен трудно се откриваше и една-единствена локва. Недалеч от морския бряг, насред просторната долина, изведнъж изникваше угаснал вулкан, издигащ се на не по-малко от триста метра от равнината; на върха му Югурта беше построил крепост. Според шпионите на Марий, в крепостта било скрито голямо съкровище, нещо логично, след като нумидийският цар гледал на нея като на една от своите резиденции и военни квартири.
Римската армия се спусна в долината на пресъхващата река, стигна до високите й брегове построи укрепен лагер възможно най-близо до крепостта, издигаща се на фона на планината. След като всичко по устройването на лагера беше готово, Марий, Сула, Серторий, Авъл Манлий и останалите членове на щаба се събраха, за да проучат каква ще е тази непревземаема крепост.
— Хич да не ни минава през ума, че подобно чудо може да бъде превзето с фронтална атака — отсъди Марий, — а аз лично не виждам начин да я стегнем в обсада.
— Просто защото такъв начин не съществува — подкрепи го младият Серторий, който вече беше обиколил няколко пъти планината и смяташе, че е видял всичко.
Сула отметна глава, за да разгледа по-добре крепостта горе на върха.
— Мисля, че единственото, което ни остава, е да си стоим в подножието и да си мечтаем как ни израстват крила и стигаме до горе — усмихна се той. — Дори и като в „Илиада“ да издяламе огромен дървен кон, пак не можем го избута по тия тесни пътеки.
— Нито да превземем някоя обсадна кула — отбеляза на свой ред Авъл Манлий.
— Ами ето какво ще направим тогава — най-накрая отсече Марий. — Остава ни още един месец, преди да тръгнем обратно на изток. Предлагам да се настаним тук на лагер и да изчакаме колкото можем. Ще гледаме да направим така, че войниците да не се оплакват от престоя си по тия места. Луций Корнелий, ти ще си размърдаш мозъка откъде ще черпим питейна вода. Ще си набележиш един от вировете надолу по течението на реката, а в останалите войниците ще ходят да се къпят и да плуват. Авъл Манлий, ти пък можеш да организираш най-запалените рибари в легионите и да ги водиш от време на време до морето — според съгледвачите брегът е на не повече от петнайсет-шестнайсет километра оттук. Още утре двамата с теб ще отидем лично до него на разузнаване. Враговете не ще посмеят да напуснат крепостта си, за да ни нападнат, така че нищо не ни пречи да поотпуснем войниците — нека всеки се забавлява както знае. Квинт Серторий, ти ще отговаряш за фуража за животните и за плодовете и зеленчуците.
— Знаеш ли — отбеляза Сула малко по-късно, докато двамата с Марий разговаряха сами в палатката на главнокомандващия, — този поход ми се струва като разходка. Кога най-сетне ще ми дойде ред и на мен да вляза в бой?
— Ами очакваше се да го сториш под стените на Капса, само че ония взеха, че се предадоха — отговори му той и го изгледа изпитателно. — Скучно ли ти става, Луций Корнелий?
— Не, в никакъв случай — сви вежди Сула. — Никога не ми е минавало през ума колко интересен може да бъде животът на войника — винаги има нещо за правене, винаги изникват проблеми, които трябва да разрешаваш. Да си призная, дори и попълването на документацията не ми се струва кой знае колко отегчително! Просто искам да узная какво означава истинско сражение. Само като си помисля, че на моята възраст вече си участвал в поне петдесетина битки… Какво съм аз в сравнение с теб? Винаги ще си остана един новобранец.
— Не се безпокой, Луций Корнелий, все някога ще опиташ истинския вкус на войната. Да се надяваме, че няма да чакаш дълго.
— Така ли мислиш?
— Разбира се. Защо смяташ, че сме стигнали чак дотук, толкова далеч от големите градове в Нумидия?
— Чакай да помисля! — спря го с жест Сула, от страх Марий да не му развали удоволствието сам да познае отговора на загадката. — Ние сме тук, защото… защото се надяваш до такава степен да наплашим цар Бокх, че той ще не ще да влезе в съюз с Югурта… А ако Бокх се съюзи с Югурта, последният ще се почувства достатъчно силен, за да нападне на свой ред.