— Сега се сещам — заговори с провлечения си глас Авъл Манлий, умишлено подчертавайки аристократичния си акцент, — че мога да ти бъда от полза, Публий Вагиений. Имам един клиент от Тарквиния — нали се сещаш, в Етрурия, който преди време смяташе да се захване с твърде доходоносна търговийка на пазара Купеденис — нали се сещаш, в Рим — щеше да продава охлюви. Казва се Марк Фулвий. Е, сам разбираш, че не е от патрициите Фулвии. Та той ме помоли да му услужа с малко пари, докато работата потръгне. Това беше преди няколко години, а доколкото знам, нещата му вървят добре. Като гледам този прекрасен охлюв — наистина е прекрасен, Публий Вагиений, — струва ми се, че клиентът ми би се радвал да сключи сделка с теб.
— Съгласен, Авъл Манлий — охотно прие предложението му войникът.
— А сега ще ни покажеш ли пътя до крепостта? — не можеше да се стърпи Сула.
— След малко, след малко — спря го Вагиений и се обърна отново към Марий, който си връзваше обувките. — Нека първо главнокомандващият да, ми даде думата си, че охлювите ми няма да пострадат.
Марий свърши с обуването и погледна войника право в очите, сетне заяви:
— Публий Вагиений, ти си от онези хора, които най-много уважавам! Способен си да съчетаеш неугасимия патриотизъм на смелия войник с трезвия разум на смелия предприемач. Няма защо да се безпокоиш, имаш думата ми, че никой няма да бутне с пръст твоите охлюви. А сега, ако обичаш, заведи ни до пътя, който си открил.
Повикаха главния инженер и всички яхнаха конете, за да огледат тайнственото място. Вагиений яздеше по-представителния от двата си коня; Гай Марий също беше подбрал по-хубавия от своите, нищо че животното не беше в първа младост и участваше повече в паради, отколкото в сражения; Сула бе предпочел да се качи на муле — още не беше свикнал с конете, а Авъл Манлий, Квинт Серторий и инженерът си подбраха от товарните коне в обоза.
Според инженера кладенецът на вулкана нямаше да представлява особена трудност.
— Лесна работа — рече той, като погледна над себе си. — Има място, ще построим стълба догоре.
— Колко време ще отнеме? — попита Марий.
— Ами по някаква случайност в обоза имам няколко каруци с греди и дъски. Ако се заловим здраво за работа, за две денонощия ще свършим — направи си сметката инженерът.
— Тогава хващайте се още начаса — нареди Марий и изгледа Вагиений с неприкрито възхищение. — Майка ти да не е коза, че си успял да изкатериш това чудо?
— Планинар съм, това е — скромно заяви той.
— Е, докато стълбата бъде построена, можеш да си спокоен за охлювите си — рече Марий, докато мъжете се връщаха при конете си.
Пет дни по-късно мулухатската крепост падна в ръцете на Гай Марий, заедно с купища сребърни монети, сребърни кюлчета и стотици таланти злато; войниците се натъкнаха и на две малки ковчежета, едното, от които беше пълно с най-изящните и най-яркочервени карбункули, които човек можеше да види, а другото — с някакви непознати за римляните скъпоценни камъни, представляващи дълги, естествено оформили се кристали, грижливо полирани, за да си проличи наситенорозовият им цвят в единия край и тъмнозеленият в другия.
— Това си е цяло състояние! — възкликна Сула, като поднесе към светлината един от двуцветните камъни, наричан от местните хора лихнитес.
— Наистина, наистина! — задъхваше се от радост Марий.
Колкото до Публий Вагиений, той беше декориран пред погледите на цялата армия с пълния комплект от деветте фалери, излети от чисто сребро. Те представляваха кръгли медальони, украсени с барелефи и прикрепени един към друг с инкрустирани със сребро връвчици в три наниза — така притежателят им спокойно можеше да ги носи на гърдите си, върху бронята или плетената ризница. Безсъмнено Публий Вагиений се почувства дълбоко поласкан от оказаната му чест, но много повече го радваше фактът, че Гай Марий беше удържал на думата си и бе предпазил участъка с охлювите от хищните ръце на легионерите, нареждайки да бъде издигната ограда от двете страни на пътеката, водеща до върха на планината. Въпросната ограда беше предвидливо покрита с животински кожи, така че никой войник не научи какъв деликатес се крие сред папратите в пещерата. А когато крепостта беше завзета, първата работа на Марий бе да заповяда тайната стълба да бъде съборена. Авъл Манлий прояви достойнство, като прати писмо до своя клент-плебей Марк Фулвий, уреждайки му голяма сделка с Публий Вагиений, естествено, след като африканската война свършеше и той се уволнеше от армията.