Около осмия час на нощта победата бе завоювана от римляните. И нумидийци, и мавританци се оттеглиха в завидно стройни редици, но оставяйки на бойното поле хиляди трупове, докато Марий беше изгубил изненадващо малко хора.
На сутринта римската армия се стегна отново за поход. Марий много правилно беше решил, че сега не е моментът да дава почивка на войниците си. Мъртвите бяха кремирани, докато труповете на избитите врагове бяха оставени за храна на лешоядите. Този път легионите се построиха в карета, колоната се скъси значително, а конницата се раздели на две равни части. Мулетата на центуриите и обозът се движеха между конниците. Ако по време на похода римляните бъдеха нападнати повторно, на тях им беше достатъчно просто да насочат копия по посока на нападението, докато само с едно обръщане конницата щеше да защити и двата фланга едновременно. Всеки войник беше сложил шлема на главата си, без да забравя да му закачи боядисания плюмаж от конски косми, държеше щита си без предпазната кожа и носеше и двете си копия на рамо. Докато легионите стигнеха Цирта, никой не биваше и да помисля за отпускане.
На четвъртия ден, сиреч няколко часа, преди Мариевата армия да стигне Цирта, двамата царе отново нападнаха. Този път обаче Марий бе подготвен. Легионите бързо се построиха в карета, всяко от които заемаше своето място в друго по-голямо, а по средата се прибираха обозът и невъоръжените. Каретата се строяваха в две редици, предната клекнала, задната — права, за да се оздрави до крайна степен защитата. Както винаги, и сега Югурта разчиташе най-много на огромната си нумидийска конница, която трябваше като вълна да помете римските предни линии. Великолепни ездачи, нумидийците не използваха седло и юзди, нито носеха доспехи, а разчитаха на силата и бързоподвижността си, на храбростта и невероятното боравене със смъртоносните си леки копия и дълги мечове. Но нито нумидийската конница, нито тази на цар Бокх можаха да пробият през римските карета, за да достигнат уязвимия им център. Не можеха да им помогнат и пешаците, които напразно се хвърляха върху копията на легионерите, успели да удържат и най-силните напори на неприятеля.
Сула се биеше в предната редица, защото Марий можеше спокойно да командва сам, а почти не съществуваше вероятност от изненади. Но когато пехотата на Югурта най-после се разпръсна под ударите на римляните, именно Сула беше този, който поведе легионите в атака, следван плътно от младия Серторий.
Само отчаянието, обзело Югурта още преди битката, и надеждата, че с един удар би могъл да се отърве веднъж завинаги от призрака на Рим, го накараха да се забави толкова с отстъплението. Когато най-после си даде сметка, че и тази битка е загубена, вече беше твърде късно да изтегли войските си, и пред нумидийци и мавританци нямаше друг избор, освен да се бият до последна капка кръв срещу римляните, които вече предвкусваха победата. Затова и накрая разгромът им беше пълен. И нумидийската, и мавританската армии бяха практически унищожени, повечето войници загинаха на бойното поле, а Югурта и Бокх трябваше да се спасяват с бягство.
Марий влезе в Цирта начело на дълга колона от изтощени до смърт войници, но дълбоко в душата си всеки римлянин ликуваше; дори и последният строевак си даваше сметка, че с тази битка голямата война в Африка е свършила. Трето генерално сражение нямаше да има… Този път Марий разквартирува легионите си вътре в града от страх да не ги изложи на ненужна опасност, ако ги остави пред стените. Легионерите щяха да бъдат настанени по домовете на нещастното цивилно население, пак то щеше на другия на ден да разчисти бойното поле, да изгори купищата трупове на своите сънародници и да пренесе в града убитите римляни, за да получат своето заслужено погребение.
На Квинт Серторий се падна тежката задача да се погрижи за всички воински отличия, които Марий смяташе да раздаде при тържествения сбор на легионите след привършването с погребалните церемонии; пак на него се падна и цялостната организация на събитието. Тъй като преди това никога не бе имал случай сам да присъства на подобна церемония, той въобще нямаше представа точно какво трябва да направи, но природната му интелигентност и находчивостта му му помогнаха. Трябваше му само да намери някой центурион — ветеран, по възможност примус пилус и да го попита.
— Ето какво трябва да се направи, млади Серторий — започна да му обяснява един стар боец. — Най-напред ще отидеш да намериш всичките декорации на Гай Марий и ще ги изложиш на показ на площадката, от която ще говори той. Така всички ще разберат що за войник е бил самият главнокомандващ. Нашите пролетарии може и да са добри момчета, но досега са нямали представа за войнишкия живот, а пък и никой от тях не произхожда от семейство, където ще го научат на воински традиции. И откъде ще знаят дали самият Гай Марий е бил добър войник, или не? Аз самият знам! Но това е, защото съм воювал под командването на Гай Марий във всичките му кампании още от… Мисля, че от Нуманция насам.