— Но защо мислиш, че той ще реши да носи всичките си отличия? — хвана се за главата Серторий.
— Разбира се, че ще го стори, млади Серторий! — натърти ветеранът, който беше видял може би стотина битки в живота си и знаеше какво говори. — Та нали му носят късмет.
Оказа се прав. Когато го попитаха, Гай Марий си призна, че наистина никога не се отделя от воинските си отличия и ги е носил със себе си дори при похода до Мулухат. Това обаче явно го притесняваше и трябваше Серторий да му предаде думите на стария центурион за късмета, за да се отпусне.
Цяла Цирта се събра да наблюдава церемонията по раздаването на бойните отличия, пък и как иначе — цялата римска армия се беше строила за парад, върху сребърния орел на всеки легион, върху сребърната ръка на всяка манипула, върху платнения вексилум на всяка центурия беше окачен лавров венец. Всеки войник трябваше да носи получените отличия върху себе си, но понеже цялата армия се състоеше от новобранци, само някои от центурионите и шепа войници имаха ленти по ръцете, огърлия или медальони. Разбира се, Публий Вагиений не беше забравил да си окачи сребърните фалери.
Ала над всички безспорно се открояваше Гай Марий. Така си мислеше смаяният при вида на своя началник Квинт Серторий, докато чакаше да получи златен венец, задето се беше отличил на бойното поле в единична схватка с неприятел. Сула щеше да бъде удостоен със същото.
На високата платформа зад Гай Марий бяха окачени всички отличия, които беше получил за дългогодишната си военна служба. Имаше шест сребърни копия, задето на шест пъти беше убивал врагове в единична схватка; до тях екарлатово знаме — тъй нареченият вексилум, — извезано със злато и обшито със златни ресни, задето в други сражения беше убил по няколко души последователно в единични схватки; два овални щита, такива каквито се носели навремето, инкрустирани със сребро, задето не бе отстъпил нито крачка от завзета с мъка позиция. Останалите отличия Марий носеше върху себе си. За разлика от друг път, когато като висш офицер носеше обкована със сребро броня, сега си беше сложил най-проста броня от втвърдена кожа, за да се открояват по-добре всичките му фалери с техните обшити със злато ремъци. Имаше точно три комплекта от по девет фалера — два отпред и един отзад; около мишците и врата му стояха вързани с тънки въженца шест златни и четири сребърни торка; ръцете и китките му чак не се виждаха от безбройните златни и сребърни гривни — така наречените армили. Но най-голямо впечатление правеха венците. На главата си Гай Марий носеше Корона Цивика, венец от дъбови листа, който се даваше само на човек, спасил живота на другарите си и удържал завзетата при тяхното спасяване позиция до самия край на битката. Още два подобни венеца висяха върху две от сребърните копия, което означаваше, че той е бил награждаван с Корона Цивика поне три пъти в живота си; на други две копия стояха два венеца за забележителна храброст — и двата бяха изковани от чисто злато във формата на лаврови листа; на петото копие висеше Корона Муралис, златен венец със силует на крепостна стена, който се даваше на човека, прехвърлил се пръв през стената на обсадена вража крепост; а на шестото се виждаше Корона Валарис, златен венец, връчван на онзи, който пръв си пробие път във вражия лагер.
„Какъв човек!“ — мислеше си Квинт Серторий, като се мъчеше да запечата в паметта си всички отличия, получени от Гай Марий. Да, единствените бойни отличия, до които той не бе могъл да достигне, бяха морският венец, който се даваше на отличилия се по време на морско сражение — в каквото Марий никога не бе взимал участие, — и Корона Граминея, простият наглед венец, изплетен от най-обикновена трева, даван само на онези, спасили единствено с помощта на собствената си храброст или инициатива цял един легион, или дори цяла армия. През цялата вековна история на републиката венец от трева бе връчван само на няколко души — от легендарния Луций Сикций Дентат, който беше насъбрал не по-малко от двадесет и шест различни венци, но само една Корона Граминея, до Сципион Африкански по време на втората война срещу Картаген. Серторий се намръщи, опитвайки се да си припомни имената на останалите. О, да, Публий Деций Мус, който се бе проявил при Първата самнитска война! И Квинт Фабий Максим Верукозис Сенатор, спечелил своя венец заради това, че нито за миг не се беше отделял от армията на Ханибал по време на дългогодишния му поход из цяла Италия, лишавайки го от възможността да нападне самия Рим.