Дойде ред на Сула да получи своя златен венец заедно с пълния комплект от девет фалера за проявената храброст по време на първото от двете сражения срещу африканските царе. Изглеждаше предоволен, дори — би казал Серторий — сякаш пред очите на всички бе пораснал. Квинт Серторий беше чувал за Сула, че е студен човек, че в него имало някаква кръвожадна жилка; но нито веднъж за тези дълги месеци, прекарани в Африка, младежът не бе открил доказателство за подобни обвинения. Пък и ако те бяха истина, щеше ли Гай Марий да се отнася с такава топлота към него, щеше ли да го има за свой любимец? Разбира се, Квинт Серторий не можеше да проумее, че когато всичко е наред, когато животът е нещо забавно и когато пред човек стоят достатъчно предизвикателства — умствени и физически, — всеки би могъл, макар и временно, да погребе дълбоко в душата си студенината и жестокостта; пък и как младок като него да разбере, че не Гай Марий е онзи, пред когото един благоразумен, а Сула беше много повече от благоразумен, човек би се разкрил напълно, особено тъмните и низки черти на характера си. В действителност, откакто Гай Марий го посочи за свой квестор, Луций Корнелий Сула се мъчеше във всичко да показва само най-добрите си страни — а досега не бе имало случай това да се окаже трудна работа.
— А, тук! — подскочи Квинт Серторий. Толкова дълбоко се беше замислил, че не беше чул да извикват името му и се наложи робът му да го сръга в ребрата, за да го върне на земята. Трябва да отбележим, че робът на Квинт Серторий се гордееше със своя господар не по-малко, отколкото самият Квинт Серторий се гордееше със себе си, ако не и повече. Сега любимият му господар трябваше да се качи на подиума, където великият Гай Марий щеше да му положи златния венец на главата. След това цялата армия щеше да го поздрави с бурните си възгласи и той щеше да стисне ръцете на Гай Марий и Авъл Манлий.
След като всички медальони, гривни, огърлия и знамена бяха раздадени и след като някои от кохортите получиха групови отличия под формата на златни и сребърни венци за щандартите, Гай Марий взе думата.
— Отлично свършена работа, войници — пролетарии! — извиси се гласът му над смаяните получатели на отличия. — Вие доказахте, че сте по-храбри и от храбрите, по-настойчиви от настойчивите, по-трудолюбиви от трудолюбивите и по-съобразителни от съобразителните! Вижте колко много от доскоро голите прътове на щандартите и знамената ви сега са окичени с венци — венци, заслужени от вас и само от вас! Когато се върнем в Рим, за да триумфираме, нашите съграждани ще имат с какво да напълнят очите си! И нека в бъдеще никой римлянин не се осмели да твърди, че бедняците в Рим не обичат достатъчно своята родина, за да печелят битки в нейно име!
В началото на ноември, когато започваха да падат първите дъждове, в Цирта пристигна пратеничество от страна на мавританския цар Бокх. Марий остави посланиците да почакат няколко дни, без да обръща никакво внимание на молбите им да бъдат приети спешно.
— Ще омекнат като възглавници — закани се той пред Сула, когато най-после благоволи да ги приеме.
— Никога няма да простя на цар Бокх — започна без заобикалки Марий, щом пратениците бяха въведени при него, — така че спокойно можете да си вървите у дома! Само ми губите времето.
Говорителят на делегацията беше не друг, а по-малкият брат на царя, на име Богуд. Княз Богуд пристъпи бързо напред и преди Гай Марий да е заповядал на ликторите да отпъдят нежеланите натрапници, се обърна умолително към него:
— Гай Марий, Гай Марий, брат ми много добре си дава сметка какво голямо престъпление е извършил, влизайки във война с Рим! Не иска прошка, нито дори настоява, както преди, да препоръчаш пред римския Сенат и народ да бъде възстановен в качеството си на приятел и съюзник на римския народ. Единствената му молба е да пратиш напролет двама от висшите си легати в двора му в Тингис, отвъд Стълбовете на Херкулес. Там ще им обясни най-подробно защо се е осмелил да влезе в съюз цар Югурта, а от тях би се надявал само да го изслушат, без дори да се водят преговори. Няма нужда да казват нищо в отговор — единственото, за което той ще ги помоли, е да съобщят на теб какво са чули и ти да решиш как да отговориш. Би ли направил, коленопреклонно те моля, подобна услуга на моя брат, царя?