„Знам, че искаше двамата заедно да се кандидатираме за консули, Гай Марий, но ето, че ми се предостави великолепна възможност да опитам силите си сам и бих бил твърде глупав, ако не се възползвам от нея. Точно така, смятам да се кандидатирам за консул на идващите избори; още утре ще отбележат името ми в списъците. Навярно ти е пределно ясно, че напоследък не са много желаещите, или по-скоро осмеляващите се да желаят куриатните столове. Засега не се е появило името на някой по-известен. Предполагам се чудиш как така дори Квинт Лутаций Катул Цезар не се е кандидатирал. Ами той, както мнозина други, се е скрил в миша дупка тези дни. Дори за неосведомените е повече от ясно, че и той принадлежи на онази фракция, от години защищаваща консулите, отговорни за загубата на толкова много рижки войници. Досега най-обещаващият кандидат е не друг, а Новият човек Гней Малий Максим. Той е личност, която трудно бих упрекнал в нещо; със сигурност бихме могли да се разбираме… Но по-важното е, че ако Максим е най-добрата алтернатива, то тогава моите шансове са твърде големи. Както навярно вече знаеш, пълномощията ти в Африка вече са удължени за още една година.
В момента Рим е едно потискащо, скучно място; почти нямам какво да ти пиша, още по-малко да ти разкажа за някой скандал. Домашните ти са добре, малкият Марий е радост за всички; изглежда, че изпреварва възрастта си, защото толкова се е усъвършенствал в правенето на бели, че току-виж взел здравето на майка си. В крайна сметка нали затова се раждат момчетата? Тъстът ти Цезар обаче е хванал някаква болест. Разбира се, като истински Цезар той ще е последният да се оплаче от нея, но от доста време вече гласът му е спаднал и колкото и мед да му дават, пак не може да си го възвърне.
Май това са всички новини. Направо ужасно. За какво да ти пиша? Като гледам, дори един цял лист не съм могъл да съчиня. Ами тогава, нека ти разправя за племенницата си Аврелия. Сега пък се питаш откъде се взе тая Аврелия. И само от любезност се опитваш да прикриеш пълната си липса на интерес по въпроса. Както и да е, нищо не ти пречи да научиш нещичко за нея, пък и няма да те отегчавам. Сигурен съм, че дори и един италийски селянин без думичка гръцки като теб е чувал за Троянската Елена. Толкова била красива, че в цяла Гърция нямало цар, който да не мечтаел да я има за жена. Нещо подобно е и моята племенница. Толкова е красива, че всеки по-знатен римлянин крои планове как да се ожени за нея.
Всички деца на сестра ми Рутилия са хубави, но Аврелия е нещо изключително. Когато беше малка, я оплакваха заради необикновеното й лице — слабо, сурово, изобщо особено… Но сега тя навършва осемнайсет и същото това необикновено лице събира възторзите на всички.
Да си кажа правичката, винаги много съм я обичал. Но защо точно нея? Което си е истина, никога не съм изпитвал особена слабост към момичетата в рода си, дори към собствената си дъщеря и двете си внучки. Но обичта ми към Аврелия си има своите основания. И тези основания се крият в нейната робиня. Защото когато Аврелия навърши тринайсет, сестра ми и зет ми Марк Аврелий Кота решиха, не на дъщеря им е нужна отделна слугиня, която да не се откъсва от нея и да я следи навсякъде като куче — пазач. Затова купиха едно доста хубавичко момиче и го подариха на Аврелия. Тя обаче само след няколко дни се оплакала от робинята си и поискала друга на мястото и.
— Защо? — попитала сестра ми Рутилия.
— Защото е мързелива — рекла тринайсетгодишната ми племенница.
Без да кажат дума, родителите й отишли пак при търговеца на роби, който ги снабдявал, и след като прегледали много внимателно цялата му стока, спрели избора си на друго момиче. Но и то не се харесало на Аврелия.
— Защо? — попитала пак сестра ми Рутилия.
— Защото се има за по-умна от мен — оплакала хе Аврелия.
Върнали се родителите й за трети път при търговеца на роби — той самият се казва Спурий Постумий Гликон — и проверили от край до край пълния списък на стоката му с надеждата да намерят нещо наистина изключително. Трябва да отбележа, че и трите робини, които сестра ми и зет ми купили, били високообразовани, говорели свободно гръцки и изобщо притежавали твърде завидна езикова култура.
Но Аврелия не харесала и третата.
— Защо? — попитала сестра ми Рутилия.
— Защото нея повече я вълнуват мъжете; вече я видях на няколко пъти да прави мили очи на иконома — отговорила Аврелия.