„Не ще и дума, че те разбирам, Публий Рутилий! Давай смело и не се колебай! Гней Малий Максим ще има нужда от помощ, а кой друг е по-подходящ за консул от теб? Колкото до племенницата ти, защо просто не я оставите сама да си избере съпруг? Щом се е показала толкова благоразумна с робинята си, едва ли ще сбърка и с мъжа си. Да ти кажа честно, не виждам за какво ви е да се тревожите. Луций Корнелий ми се похвали, че му се е родил син, но доколкото знам, научил е новината не от Юлила, а от Гай Юлий. Ще ми направиш ли услугата да държиш под око тази млада хубостница? Убеден съм, че що се отнася до трезвото мислене, Юлила е самата противоположност на племенницата ти, а пък нямам кого друг да помоля да се интересува от нея. В крайна сметка не мога да искам от баща й да я надзирава вместо мен. Благодаря ти, че ми пишеш за болестта на Гай Юлий. Надявам се, когато получиш писмото ми, вече да си консул.“
6
Година шеста (105 г. пр.Хр.)
В консулството на Публий Рутилий Руф и Гней Малий Максим
Още не можеше да се каже, че Югурта се е превърнал в беглец в собствената си страна, но населението на нейните по-богати и по-гъсто населени области, както и цялата източна част вече се беше примирило веднъж завинаги с призрака на римските легиони и никой не си правеше илюзии, че Нумидия ще се спаси от опеката на Рим. Тъй като Цирта се намираше в самия център на необятната страна, Марий счете за по-благоразумно да не връща войската си в Утика, ами да презимува в нумидийската столица. Жителите на Цирта никога не бяха проявявали кой знае каква привързаност към своя цар, но Марий добре познаваше Югурта и разбираше, че притиснат до стената, той ще покаже най-доброто, на което е способен; дори не бе изключено, ако с някой ловък ход спечелеше отново сърцата на поданиците си. Затова римляните биха допуснали грешка, ако оставеха Цирта свободно да определя отношенията си със злополучния си владетел. В Утика беше оставен само Сула, комуто беше връчено управлението на Римска Африка, а Авъл Манлий беше освободен от служба, за да може да се прибере в Рим. Манлий взе и двамата синове на Гай Юлий Цезар, въпреки нежеланието им да напускат Африка. Писмото на Рутилий беше смутило Марий и той изпита някакво смътно предчувствие, че ще е най-добре Цезар да види синовете си възможно най-скоро.
През януари мавританският цар Бокх най-сетне се накани да вземе може би най-важното решение в целия си живот; въпреки кръвните си и сватовски връзки с Югурта, той официално щеше да се обяви за римски съюзник — разбира се, ако Рим благоволеше да го приеме за такъв. Затова отиде лично от Йол в Икозиум, където два месеца по-рано бе разговарял със Сула и сполетяния от морска болест Манлий, и от там изпрати поредното посланичество до Марий. За негова зла участ не бе предвидил, че той няма да презимува в Утика, вследствие на което делегацията му заобиколи целта си и минавайки от север на Цирта и съответно на Гай Марий, се запъти право към римската провинция.
Мавърската делегация се състоеше от петима души, единият, от които отново бе по-малкият брат на цар Богуд, а друг — един от синовете му, но те не си придаваха важност, нито се придружаваха от въоръжен ескорт; баща им не искаше да си създава излишни неприятности с Марий или да дава повод да се мисли, че намеренията му са враждебни. Освен това подобна малка групичка по-лесно би убягнала от погледа на Югурта.
Членовете на пратеничеството бяха предрешени като пътуващи преуспяващи търговци, които след успешното завършване на търговския сезон бързат да се приберат у дома; което естествено ги правеше прицел на бандите въоръжени разбойници, възползвали се от политическото раздробяване на Нумидия и неспособността на царя да сложи какъвто и да е ред, за да се обогатят лесно и за чужда сметка. Докато скромната делегация прекосяваше река Уб, на юг от Хипо Региус, тя има нещастието да се сблъска с шепа главорези, които само дето не свалиха дрехите от гърбовете на хората; дори робите и слугите бяха отведени, за да бъдат препродадени на някой далечен пазар.
Квинт Серторий, който представляваше рядък пример на интелигентен военен, беше останал да помага на Марий, така че Сула трябваше да се задоволи с услугите на офицери, далеч по-несъобразителни и ненаблюдателни. Давайки си ясно сметка за това, той бе придобил навика да хвърля по някой и друг поглед на живота пред двореца в Утика и за късмет на мавърската делегация, която от известно време безуспешно се мъчеше да си изпроси аудиенция при римския управител, се заинтересува какви са тези покрити с прах люде, вдигащи толкова шум.