— Но ние трябва да говорим с Гай Марий! — настояваше княз Богуд. — Уверявам ви, че сме пратеници на мавританския цар Бокх!
Сула разпозна поне трима от скупчилите се пред входа чужденци и бързо се завтече насреща им.
— Пусни ги бе, глупак такъв — тросна се той на дежурния трибун, сетне любезно хвана княз Богуд под ръка, защото отдалеч се виждаше, че краката му едва го държат. — Няма нужда, княже, обясненията ще ги оставим за по-нататък — прекъсна той новодошлия веднага щом онзи си отвори устата. — Сега всички се нуждаете от баня, чисти дрехи, храна и почивка.
Няколко часа по-късно Богуд му разправи с подробности историята си.
— Уви, да дойдем тук, ни костваше много повече време, отколкото си правехме сметка в началото — заключи той, — и се страхувам брат ми да не се отчаял съвсем. Можем ли да видим Гай Марий?
— Гай Марий е в Цирта — малко ехидно му отвърна Сула. — Според мен най-добре ще е, ако ми кажеш какво иска царят, а пък аз ще пратя писмо до Цирта. Иначе ще се забавите още повече.
— Всички ние сме кръвни роднини на царя — рече Богуд, — който моли Гай Марий да ни прати в Рим, където лично да изпросим от Сената владетелят ни да бъде приет отново да служи на Рим.
— Разбирам — кимна Сула и стана от стола си. — Княз Богуд, сега не ти остава нищо друго, освен да чакаш. Всичко в двореца е на твое разположение. Веднага ще пиша на Гай Марий какви са предложенията на владетеля ви, но се страхувам, че ще трябва да изчакаме няколко дни за отговора.
Четири дни по-късно в Утика наистина пристигна писмо от Гай Марий, което гласеше:
„Просто да не повярваш! Това може да се окаже твърде полезно, Луций Корнелий. Трябва обаче да бъда изключително предпазлив. Новият първи консул Публий Рутилий Руф ми съобщава, че скъпият ни приятел Прасчо Метел Нумидик се е заел с тежката задача да разгласи навсякъде намеренията си да ме даде под съд за корупция, злоупотреби и надвишаване пълномощията ми на провинциален управител. Затова преди всичко не бива да създаваме каквато и да е почва за подозрения. За щастие, преди да ме даде под съд, той трябва да изнамери отнякъде доказателства — нещо, което ще му бъде доста трудно, след като — както ти самият знаеш по-добре от всеки — досега нито съм приемал подкупи, нито съм злоупотребявал с властта си, нито каквото и да било друго. Ето какво точно искам от теб.
Ще дам аудиенция на княз Богуд тук, в Цирта, което означава, че трябва да ми, доведеш цялата делегация. Преди да тръгнете обаче, искам да се свържеш с абсолютно всички римски сенатори, трибуни на хазната, официални представители на римския Сенат и народ, както и с всеки по-виден римски гражданин в цяла Римска Африка. Ще ги събереш и ще ми ги доведеш вкупом в Цирта. Защото няма да говоря с Богуд, без всички гореизброени особи да присъстват на срещата ми, за да чуят с ушите си какво имам да му казвам и писмено да дадат съгласието си с всички решения, които възнамерявам да взема.“
Като прочете тези редове, Сула прихна неудържимо да се смее, та чак изпусна писмото.
— Ама как си го измислил само, Гай Марий! — не се сдържа той да похвали началника си пред четирите стени и мигом хукна да гони трибуните и останалите длъжностни лица в управителската резиденция, за да им нареди в най-скоро време да издирят всички по-видни личности в провинцията.
Заради огромното си значение за снабдяването на Рим със зърно, Римска Африка представляваше голям интерес за онези сенатори, които обичаха да обикалят света. Освен това страната беше красива и екзотична, особено в началото на годината, когато преобладаващите северни ветрове принуждаваха повечето мореплаватели, пътуващи на изток, да следват африканския бряг вместо адриатическия — разбира се, ако имаха нужното време. Вярно, че зимата беше дъждовният сезон, но това не означаваше, че вали непрестанно; напротив, като се изключат дъждовете, Африка представляваше едно приятно, свежо и най-важното топло местенце, където бягащият от зимните студове в Европа можеше да се сгрее и се наслади на слънчевите лъчи.
Така Сула успя да осигури двамина сенатори, тръгнали да пътешестват по света, а с тях още двама едри земевладелци (включително най-големият римски земевладелец в Африка Марк Целий Руф), напуснали домовете си в Рим, за да видят как вървят делата в африканските им стопанства. В колекцията му от знатни римляни влязоха още един висш служител в хазната, който беше на нещо като зимна почивка, и един плутократ от Рим, разгърнал широка търговия със зърно, който току-що пристигаше в Утика, за да се осведоми какво бъдеще се очертава за африканската пшеница.