— Но най-големият удар — похвали се Сула на Гай Марий още щом пристигна в Цирта петнайсет дни по-късно — беше не друг, а самият Гай Билиен, комуто беше хрумнало да си направи разходчица из Африка, преди да се запъти към Римска Азия, където е назначен за управител. Така мога да ти предложа цял претор с проконсулски империум! Водим ти и квестора на хазната, Гней Октавий Рузон, който носи заплатите на войниците и за наше щастие пристигна в Утика точно преди да потеглим за насам. Нямаше как, отвлякох го и него.
— Луций Корнелий, наистина ми допадаш! — усмихна се широко Марий. — Не може да ти се отрече, напредваш с наистина впечатляващи темпове.
И така, преди да приеме мавританските пратеници, Марий събра на съвещание всички „заловени“ римски нобили.
— Августи, искам предварително да ви обясня как стоят нещата, а след това във ваше присъствие ще приема княз Богуд и неговите спътници. Иска ми се всички заедно да стигнем общо съгласие какво следва да сторим за цар Бокх. Ще бъде необходимо всеки от вас да ми предаде мнението си в писмена форма, така че когато от Рим ми се поиска сметка за делата ми, да докажа пред всички, че не съм превишил ни най-малко дадените ми пълномощия — обърна се тържествено той едновременно към сенаторите, земевладелците, търговците и предприемачите, трибуна на хазната, квестора и управителя на Римска Азия.
Резултатите от срещата с чуждата делегация бяха точно такива, каквито се надяваше да бъдат; с предварителното изясняване ситуацията с Мавритания той вече се бе погрижил с присъщото си красноречие, но и с нужната предпазливост да спечели знатните си гости на своя страна; в това си начинание разчиташе на горещата подкрепа на квестора Сула. Всички се съгласиха, че едно мирно споразумение с Бокх е повече от желателно, а подобно нещо можеше най-лесно да се осъществи, ако трима души от мавританската делегация бъдеха пратени в Рим заедно с квестора на хазната Гней Октавий Рузон, а другите двама се върнеха при Бокх като израз на добрата воля на римляните.
Най-накрая Гней Октавий Рузон подбра Богуд и двама от братовчедите му и ги отведе в Рим, където четиримата пристигнаха в началото на март. Мавританската делегация беше веднага приета от Сената на специално заседание. То се проведе в храма на Белона, защото се касаеше за война с чужда държава и чужд владетел; понеже Белона представляваше родната римска богиня на войната и култът към нея беше с няколко века по-стар от този към Марс, нейният храм си оставаше предпочитано място за Сената, когато трябваше да се дискутират въпросите за войната.
След като заседанието свърши и вратите на храма бяха широко отворени, за да може насъбралата се пред тях тълпа да научи какво решение е взето, Публий Рутилий Руф, в качеството си на консул, публично прочете становището на Сената:
— Ще кажете на цар Бокх — говореше той с тънкия си, висок глас, — че римският Сенат и народ помнят и добро, и зло. Вярваме, че цар Бокх искрено се разкайва за злото, което ни причини, и затова би било и несправедливо, и несвойствено за нас, римския Сенат и народ, да не му дадем опрощение. Той получава нашата прошка. Но ние, римският Сенат и народ държим, щото и самият цар Бокх да отвърне на великодушието ни с великодушие, защото още сме нямали случай да го запомним с добро. Не ние ще определяме какво искаме от него — сам цар Бокх ще реши с какво да се отплати за нашата проява на добра воля. И когато това, което той стори за нас, се изравни по тежест със злото, което ни причини, римският Сенат и народ ще бъдат щастливи да сключат с Бокх, царя на Мавритания, договор за съюз и приятелство.
Бокх получи този отговор някъде в края на март, когато Богуд и другите двама пратеници лично се явиха пред него. Ужасът от евентуални наказателни акции от страна на римляните бяха надделели над почти инстинктивния му страх от зет му Югурта и затова, вместо да се оттегли обратно в царската си резиденция в Тингис, отвъд Херкулесовите стълбове, Бокх беше предпочел да остане в Икозиум. Вече бе имал случай да се увери, че Гай Марий не би се съгласи да води каквито и да е по-нататъшни преговори с него по-далеч от нумидийското пристанище. Единственото, което цар Бокх стори, за да се предпази от Югурта, беше да повика в Икозиум мавританска войска и да нареди крепостните стени на малкото крайморско градче да бъдат поправени и подсилени.