— Ах! — откъсна се въздишка от гърдите на Богуд, щом двамата със Сула стъпиха на брега. — Царят е изпратил да те посрещне любимият му син.
— Как се казва? — поинтересува се Сула.
— Волукс.
Младежът, възседнал кон, се доближи до тях. Беше въоръжен по същия начин, както и всички около него, но пищно окиченият кон беше със седло и с юзди. На Сула му беше приятно да стисне ръка на младия Волукс, който определено разбираше от обноски. Но къде беше царят? Набитото му око постоянно шареше из уличките на града, но никъде не се видя оживлението, съпътстващо царските особи.
— Баща ми се е оттеглил на сто-двеста километра навътре в планините, Луций Корнелий — обясни му царския син, докато вървяха към мястото, откъдето Сула щеше да надзирава прехвърлянето на войските му на сушата.
Сула усети, че настръхва.
— Това не влизаше в сделката между вашия цар и Гай Марий — напомни той.
— Знам — съгласи се Волукс, който явно се чувстваше неловко. — Но разбираш ли, цар Югурта се е появил в околностите.
Сула замръзна на мястото си.
— Това някаква уловка ли е, княз Волукс?
— В никакъв случай! — извика младежът и разпери широко ръце. — Кълна ти се във всички богове, Луций Корнелий, за никаква уловка не става дума! Ала Югурта намирисва нещо гнило и е станал подозрителен. Баща ми, царят, трябваше отдавна да се е прибрал обратно в Тингис — или поне така знаеше Югурта, — но вместо това вече толкова време кисне в Икозиум. От известно време Югурта се е настанил в хълмовете наоколо с малка армия от гетули — твърде малко са, за да ни нападнат, но пък и твърде много, за да ги нападнем ние. Баща ми реши за по-благоразумно да се оттегли в планините и така да заблуди Югурта, че ако наистина чака пратеник от Рим, то той трябва да дойде по суша. Югурта явно се е уловил, защото го последва. Можем да бъдем сигурни, че врагът не знае нищо за пристигането ти тук. Радваме се, че се показа достатъчно мъдър да пътуваш по море.
— Скоро ще научи за пристигането ми — мрачно отбеляза Сула, като се замисли за ограничените си сили: хиляда и петстотин души, не повече.
— Да се надяваме, че няма, или поне, че ще го научи възможно най-късно — махна с ръка Волукс. — Преди три дни изведох около хиляда души бойци от лагера на баща ми, уж се готвим да извършим някаква маневра, и ги върнах обратно в града. Все още официално не сме във война с Нумидия и Югурта не би имал основание да ни нападне; колкото и да ни подозира, той няма откъде да знае какви са плановете на баща ми, и се съмнявам, че открито ще скъса отношенията си с него. Вярвам, че е предпочел да остане в близост до лагера ни на юг, а съгледвачите му не биха се осмелили да дойдат насам, не и докато местността е в ръцете на моите войници.
Сула изгледа скептично младежа, но не посмя да каже каквото си мислеше; тези мавърски князе не му вдъхваха особено доверие, що се отнасяше до практичното мислене, а пък и разтоварването на хората му го тревожеше — Икозиум беше малко пристанище и разполагаше с не повече от двадесет лихтера. С тези темпове цялата му миниатюрна армия щеше да стъпи на брега едва на другия ден. Но не можеше да промени нищо, нито имаше смисъл да се тревожи излишно. Можеше само да въздъхне и да се надява.
— Къде се е разположил Югурта? — попита той.
— На около петдесет километра на юг оттук, в малка котловина насред планините. Всъщност окупирал е единствения пряк път, свързващ ни с лагера на баща ми, царя — обясни му Волукс.
— А така, прекрасно! И как ще успея да се свържа с баща ти, без да ми се наложи преди това да се бия с Югурта?
— Мога да те прекарам по странични пътища, така че Югурта дори да не разбере, че си идвал насам — предложи му услугите си Волукс, обзет от внезапен прилив на ентусиазъм. — Ама наистина, Луций Корнелий! Царят ми има достатъчно доверие — бих се радвал, ако и ти ми окажеш своето! — Той се замисли за миг, сетне добави: — Но мисля, че ще е по-добре да оставиш хората си тук. Имаме много по-големи шансове да се промъкнем, ако сме малко на брой.
— А защо смяташ, че мога да ти имам доверие, княже Волукс? — попита Сула. — Днес те виждам за пръв път в живота си. Нито мога да кажа, че познавам княз Богуд или баща ти, нищо, че съм се срещал с тях и преди! Какво ви пречи да се отметнете от думата си и да ме предадете в ръцете на Югурта? В крайна сметка, аз съм важна персона! Залавянето ми би имало тежки последствия за Гай Марий, няма начин да не го знаете.