Сула беше изпълнен със самодоволство, дори с наслада. Наслаждаваше се на чувството за власт и превъзходство, което изпитваше в качеството на римски представител; нещо повече, радваше го мисълта, че именно той се е превърнал в неуморната струйка вода, която разяжда каменния трон на тъй наречените царе. Самият той не беше цар или владетел, но царете се кланяха в краката му. Човек можеше да се чувства предоволен от подобна чест.
На осмата нощ Бокх отново прати да го повикат на уреченото тайно място.
— Добре, Луций Корнелий, съгласен съм — посрещна го царят, комуто чак очите се бяха зачервили от плач.
— Прекрасно!
— Но как може да стане това?
— Много просто — отговори му Сула. — Ще пратите Аспар при Югурта и ще му предложите да ме предадете.
— Той няма да се хване — поклати глава Бокх.
— Защо не? Повярвай ми, ще налапа въдицата, и още как. Ако обстоятелствата бяха други, царю, нямаше ли сам да поискате да постъпите именно така?
— Но ти си само един квестор!
Сула се засмя.
— Какво искате да кажете, че един римски квестор не струва колкото един нумидийски цар?
— Не! Разбира се, че не!
— Нека Ви обясня, царю Бокх — любезно му предложи той. — Аз съм просто един римски квестор и за самите римляни тази титла не означава кой знае какво — квесторството е най-ниското стъпало на сенаторската стълба. Но не забравяйте, че съм също така патриций, от рода на Корнелиите — моята фамилия е тази на Сципион Африкански и на Сципион Емилиян, а родът ми е по-стар и с по-чиста кръв и от Вашия, и от този на Югурта. Ако Рим се управляваше от царе, то навярно те щяха да бъдат от фамилията на Корнелиите. И най-накрая — нещо, което не бива да се подценява, — по някаква случайност се падам баджанак на Гай Марий. Децата ни са първи братовчеди. Сега стана ли Ви ясно каква е ситуацията?
— Но дали Югурта знае всичко това? — пошепна мавританският цар.
— Едва ли подобно нещо ще убегне от погледа на човек като него — увери го Сула и се облегна назад, за да изчака отговора му.
— Много добре, Луций Корнелий, ще бъде, както ти казваш. Ще пратя Аспар при Югурта и ще му предложа да те предам в ръцете му — опита се да излезе с възможно най-голямо достойнство от положението царят. — И все пак трябва да ме научиш как точно да го сторя.
Римлянинът се приведе и заговори ясно и отсечено:
— Ще поискате от Югурта да дойде тук вдругиден вечерта. Ще му обещаете, че ще предадете в ръцете му римския квестор Луций Корнелий Сула. Ще направите всичко възможно той да разбере, че въпросният квестор е съвсем сам в стана Ви и че се опитва да Ви убеди, да се съюзите с Гай Марий. Той вече ще знае, че това е вярно, защото Аспар отдавна му е пратил вест. Освен това ще е сигурен, че в радиус от сто километра няма нито един римски войник, така че ще дойде дори без войска. Освен това ще мисли, че може да Ви има доверие, царю Бокх. Затова дори през ума не би му минало, че не аз, а той ще бъде хванатият в капан. — Престори се, че не забелязва как Бокх потръпва при тези му думи. — Югурта не се бои нито от Вас, нито от армията Ви. Единственият човек, от когото го е страх, е Гай Марий. Бъдете сигурен, че ще дойде; ще повярва на всичко, което чуе от Аспар.
— Но какво ще правим, когато в лагера му усетят, че царят им е бил отвлечен? — попита Бокх, който не успя да се сдържи и за втори път целият потрепери.
Сула се усмихна зловещо.
— Горещо Ви препоръчвам, царю Бокх, в момента, в който ми предадете Югурта, да вдигнете лагера си и с бърз марш да се насочите към Тингис.
— Но няма ли да разчиташ тъкмо на моите войници да пазят Югурта? — зачуди се царят и сърцето му затуптя още по-силно; никога преди не му се беше случвало да преживее подобен ужас. — Та ти нямаш никого, който да отведе пленника до Икозиум! А лагерът на нумидийците е точно на пътя ти към морето.
— От Вас искам само здрави окови и шест от най-бързите ви коне — рече Сула.
Сула очакваше с нетърпение сблъсъка си Югурта и за свое учудване не изпитваше нито капка колебание или неувереност в собствените сили. Да, името му щеше да се запомни завинаги с пленяването на Югурта! Нямаше значение, че е действал по заповед на Гай Марий; само благодареше на своята смелост, интелигентност и инициатива той щеше да извърши такъв велик подвиг и никой не можеше да му отнеме славата. Не че смяташе Гай Марий за способен на подобно нещо. Гай Марий не беше алчен за слава, защото тъй и тъй вече си беше извоювал предостатъчно. И той едва ли би се противопоставил, историята за залавянето на Югурта да стане достояние на всички. За един патриций, който търси да си създаде име с мисълта някой ден да се кандидатира за консул, голяма пречка се оказваше фактът, че съсловната му принадлежност не му позволява да изпълнява длъжността на народен трибун. Затова всеки амбициозен патриций бе принуден да търси други пътища за спечелване общественото одобрение — народът трябваше да се увери, че и той е достоен наследник на знатния си род. Югурта вече беше струвал прескъпо на Рим. А сега всички щяха да научат, че именно той, Луций Корнелий Сула, неуморимият квестор, тъй да се рече „с голи ръце“ е заловил нумидийския цар.