Затова, когато се срещнаха с Бокх, за да тръгнат към уреченото с Югурта място, той се чувстваше уверен и изгаряше от нетърпение всичко да свърши по-бързо.
— Югурта не ще очаква да те види окован във вериги — съобщи му Бокх. — Останал е с впечатлението, че ти самият си поискал да се срещнеш с него, за да го убедиш да се предаде. И на свой ред ми заръча да доведа със себе си достатъчно хора да те заловя, Луций Корнелий.
— Добре. — Сула не изглеждаше особено заинтересуван от подобен развой на събитията.
На срещата двамата щяха да се явят съпроводени от голяма мавърска конница, докато Югурта ги чакаше, съпроводен само от шепа нумидийски първенци, един, от които Аспар.
Сула пришпори леко коня си и излезе пред Бокх. В лек тръс той се насочи право към Югурта, смъкна се на земята и протегна ръка в жест, който за цял свят означаваше знак за приятелство и доброжелателство.
— Царю Югурта — обърна се той към нумидиеца и търпеливо зачака.
Той погледна протегнатата ръка, сетне слезе от коня си и я пое в своята.
— Луций Корнелий.
Докато ставаше всичко това, мавърската конница незабелязано сключи плътен обръч около главните действащи лица и още преди двамата да са си пуснали ръцете, последният вече беше пленник — акцията протече толкова гладко и светкавично, че дори човек като Гай Марий би я оценил по достойнство. Преди да са успели дори да посегнат към мечовете си, нумидийските благородници вече бяха сграбчени от силните ръце на маврите. Югурта беше притиснат до земята, за да не може да окаже съпротива, и когато му позволиха да се изправи отново, около китките и глезените си носеше тежки вериги, достатъчно дълги, за да може да върви прегърбен.
На светлината на факлите Сула с изненада откри колко необичайно светли са очите му за човек с неговата мургава кожа; Югурта беше едър на ръст и добре запазен. Само орловото му лице издаваше годините му, а острите му черти го правеха да изглежда значително по-стар от Гай Марий. Сула си каза, че няма да е трудно да го заведе до морето, дори и без ескорт.
— Качете го на големия дорест кон — нареди той на хората на Бокх и внимателно провери дали веригите са били правилно промушени през специално окачените за седлото халки. Сетне прегледа подпръчите и катинарите на оковите, яхна един от другите пет коня, които му бяха приготвили, хвана юздите на този на Югурта и ги върза за седлото си; дори на пленника да му хрумнеше да пришпори коня си и да избяга, както си беше окован, животното нямаше как да се отскубне. Четирите останали жребци бяха навързани заедно и юздите им — прикрепени с късо въженце за седлото на Югурта. Щяха да служат като още една пречка за евентуалното му бягство. И в крайна сметка, за да не остави никакъв шанс на пленника си, пристегна дясната му китка с друга верига, като другия й край закачи за лявата си ръка.
От мига, в който Югурта беше заловен, Сула не беше продумал на маврите; така и не се обърна да се сбогува, само пришпори коня си и потегли на север. Щом юздите и веригата, свързваща Сула с Югурта, се опънаха, конят на пленника, ще не ще, трябваше да го последва, както и другите четири животни. Само след броени мигове двамата мъже щяха да изчезнат в сенките между дърветата.
Бокх отново заплака. Волукс и Дабар го гледаха безпомощни.
— Татко, позволи ми да го настигна! — провикна се Волукс. — Той не може да язди бързо — лесно ще го настигна!
— Вече е твърде късно — каза цар Бокх и пое подадената кърпа, за да избърше сълзите си и да се изсекне. — Човек като този никога няма да се остави да го хванат. В сравнение с Луций Корнелий Сула ние сме като малки деца, и то не за друго, а просто защото е римлянин. Не, синко, съдбата на бедния Югурта е била предрешена отдавна — нищо не можем да сторим да я променим. Трябва да се замислим за родната Мавритания. Време ни е да се върнем у дома, в обичния Тингис. Навярно светът на Вътрешно море не е за нас.