Цар Бокх подписа с римския Сенат мечтания договор за приятелство и съюз, а некадърният княз Гауда стана цар на една силно окастрена Нумидия. Понеже Рим нямаше намерение да разширява ненужно своята африканска провинция със стотици хиляди квадратни километра, всъщност най-голямото парче от нейната територия отиде за цар Бокх и Мавритания.
Щом в пристанището на Утика се събра прилична флотилия и щом ветровете се обърнаха в благоприятната посока, Марий натовари цар Югурта заедно с двамината му синове на борда на един от наетите специално за целта кораби и ги прати в Рим, където да ги държат постоянно под око. С падането на Югурта нумидийската заплаха завинаги беше премахната. Заедно с пленниците отплава и Квинт Серторий, зарекъл се на всяка цена да се поопознае с германите в Трансалпийска Галия. Вече беше измолил от братовчед си Марий да го свободи от служба.
— Роден съм за войник, Гай Марий — обясни му младият контуберналис, — а тук войната вече свърши. Бих се радвал, ако ме препоръчаш пред своя приятел Публий Рутилий Руф да ми даде някаква служба в Галия!
— Върви си и отнеси със себе си сърдечните ми благодарности и благословията ми, Квинт Серторий — отпрати го Марий в прилив на нежност. — И поздрави майка си от мен.
Лицето на Серторий грейна в усмивка.
— Непременно, Гай Марий.
— И не забравяй, млади Серторий — заръча му Марий в деня, когато Квинт Серторий и Югурта щяха да отплават за Италия, — че и в бъдеще ще имам нужда от теб. Така че, имаш ли късмет да влезеш в битка, гледай да се пазиш. Рим вече има случай да възнагради храбростта и уменията ти със златния венец, с фалери, торкове и гривни — все от чисто злато. Това е рядка чест за един толкова млад мъж. Не рискувай излишно. Рим има нужда от такива като теб живи.
— Не се бой, ще се пазя — обеща му младежът.
— И гледай все пак да не тръгнеш на война, преди да си се нарадвал на родната Италия — посъветва го Марий. — Би било добре, ако първо отделиш известно време на скъпата си майка.
— Имаш думата ми — отново се зарече Квинт Серторий.
След като младежът си взе сбогом, Сула погледна иронично началника си.
— Малкият Серторий твърде успешно те кара да играеш ролята на квачка, която е седнала да си мъти яйцето.
Марий му се сопна:
— Глупости! Той просто ми се пада братовчед по майчина линия, а аз съм много привързан към майка му.
— Не ще и дума — ухили се Сула.
Марий прихна да се смее.
— Хайде сега, Луций Корнелий, да не искаш да кажеш, че обичаш младия Серторий по-малко от мен?
— Не отричам, че е така. Но все пак той никога не ме е карал да изглупявам.
— Ментулам како! — наруга го Марий и с това сложи точка по въпроса.
Рутилия, единствената сестра на Публий Рутилий Руф, се радваше на рядката чест да се е женила за двама братя последователно. Първият й съпруг беше Луций Аврелий Кота, който четиринадесет години по-рано беше заемал консулската длъжност заедно с Метел Далматик Понтифекс Максимус — по същото време, когато Гай Марий бе получил мандата си на народен трибун и бе наложил ветото си на проектозакона на Метел Далматик Понтифекс Максимус.
Рутилия се бе омъжила за Луций Аврелий Кота още като момиче, докато той вече бе имат един брак зад гърба си, от който му беше останало деветгодишно момче — наречено като него Луций. Двамата се ожениха една година след изравняването на Фрегела със земята заради бунта на жителите й срещу Рим, а в годината, когато Гай Гракх получи своя първи мандат на народен трибун, им се роди дъщеря, Аврелия. По това време синът на Луций Кота беше десетгодишен и раждането на сестричката му го радваше много, най-вече защото си бяха допаднали с мащеха си Рутилия.
Когато Аврелия навърши пет години, баща й Луций Аврелий Кота внезапно почина, само няколко дни след приключването службата му като консул. Вдовицата му Рутилия, тогава едва на двадесет и четири, потърси утеха в обятията на по-малкия му брат Марк, който още не се беше женил. Между двамата пламна силна любов и след като получи съгласието на баща си и брат си, само единадесет месеца след смъртта на Луций Кота, Рутилия се омъжи за девера си. Под негова закрила попаднаха и доведеният й син Луций, който се падаше племенник на Марк, и дъщеря й, също негова племенница. Но семейството продължи да расте: не мина и година и Рутилия роди на новия си съпруг син — Гай, още една година след това — втори, Марк Младши, и най-накрая, седем години по-късно — трети, Луций.