Тъй като отдавна се занимаваше с дърворезба, Кардикса от своя страна се беше заела с изработването на резбован, сгъваем параван, издялан от най-качествено африканско дърво, използвано най-често за писалища; парченцата шлифован оранжев и червен халцедон, яспис и оникс, които тя възнамеряваше да инкрустира в дървото във формата на цветя и листа, чакаха грижливо подредени в специално отредената им резбована дървена кутийка — по-ранно произведение на робинята.
Аврелия затвори всички кепенци — широките, коси отвори в тях едновременно пропускаха достатъчно въздух и слаба светлина, колкото човек да вижда в помещението. Самият факт, че кепенците са затворени, беше ясен знак за всички в къщата — и братя, и роби, че младата господарка не желае да бъде обезпокоявана. Тя седна пред писалището, облакъти се на него, подпря глава на дланите си и изпадна в дълбок размисъл.
Как би постъпила в подобна ситуация Корнелия, майката на Гракхите?
Това беше критерият, който тя прилагаше навсякъде и във всичко. Как би постъпила Корнелия, майката на Гракхите? Какво би помислила Корнелия, майката на Гракхите? Как би се почувствала Корнелия, майката на Гракхите? Защото Корнелия, майката на Гракхите, беше нейният идол, пример за подражание, модел, според който тя, младата девойка, да се учи как да говори и как да постъпва.
Сред многобройните книги, подредени на полиците по стените, бяха абсолютно всички публикувани писма и размисли на Корнелия, майката на Гракхите, заедно с всички трудове на други автори, в които се споменаваше, пък макар и една-едничка думичка за нея.
А коя беше всъщност тази Корнелия? Тя представляваше всички качества на римска аристократка — и бе тяхно въплъщение от самото си раждане до смъртта си.
По-малката дъщеря на Сципион Африкански — същият, който разгроми Ханибал и завзе Картаген — се беше омъжила на деветнадесет години за знатния нобил Тиберий Семпроний Гракх, който по онова време беше навършил вече четиридесет и четири; майка й, Емилия Павла, бе сестра на великия Емилий Павел, което правеше Корнелия, майката на Гракхите, патрицианка и по бащина, и по майчина линия.
Като съпруга на Тиберий Семпроний Гракх тя била безупречна и за двайсетте години, в които били женени, с волско търпение му народила дванайсет деца. Гай Юлий Цезар навярно би казал, че нескончаемите брачни връзки между близки роднини във фамилиите на двамата й родители — Корнелиите и Емилиите — са били причина всичките й деца да се родят болнави. Но Корнелия упорито се грижеше за всяко от нещастните си отрочета, отдавайки му цялата си любов и внимание. В крайна сметка, удаде й се да съхрани живота на три от рожбите си. Първото от децата й, което доживя зряла възраст, беше дъщеря й Семпрония; второто беше момче, което наследи името на баща си — Тиберий; третото беше отново момче — Гай Семпроний Гракх.
Високообразована, достойна дъщеря на баща си, известен с безрезервната си почит и дори преклонение пред всичко гръцко — защото според него именно Гърция бе достигнала върха в световната култура, — Корнелия сама се беше заела с възпитанието и обучението на трите си деца (всъщност и на всички онези, които бяха доживели да имат нужда от възпитател и учител) и нито за миг не ги изпусна от грижовния си поглед. Когато съпругът й се спомина, тя се оказа сама с петнайсетгодишната Семпрония, с дванайсетгодишния Тиберий, с двегодишния Гай Гракх, както и с още някои от децата си, които още не бяха сполетени от злощастната участ.
Всички в Рим започнаха да се надпреварват за ръката на младата вдовица, защото тя вече бе доказала по забележителен начин плодовитостта си; освен това Корнелия си оставаше дъщеря на Сципион Африкански, племенница на Павел и не на последно място — жив спомен за блаженопочившия Тиберий Семпроний Гракх; да не говорим, че притежаваше баснословно състояние.
Сред ухажорите й беше и не друг, ами самият цар Птолемей Евергет Шкембето — който по това време беше изгонен от Египет, но царуваше в Киренайка, и който се славеше като почитател на Рим и бе чест негов гостенин в периода между изгонването му от Египет и повторното му възцаряване, вече като самостоятелен владетел, девет години след смъртта на Тиберий Семпроний Гракх. Царят не губеше времето си и непрестанно надуваше тъпанчетата на сенаторите с жалбите и молбите си да бъде възстановен на египетския престол — естествено, без да забравя щедро да заплаща услугите на онези, които му оказват доверие.