При смъртта на Тиберий Семпроний Гракх цар Птолемей Евергет Шкембето беше осем години по-млад от трийсет и шест годишната Корнелия, пък и още с нищо не подсказваше за прякора, който щяха да му лепнат по-късно — тогава, когато първият братовчед и зет на Корнелия Сципион Емилиян щеше да се бие в гърдите, че е накарал невероятно тлъстия и неприлично облечен египетски цар да стане и да ходи! Птолемей упорстваше пред Корнелия не по-малко, отколкото пред римския Сенат, но колкото му се удаваше да си върне египетския престол, толкова и възлюбената му му отвръщаше на чувствата. Корнелия, майката на Гракхите, нямаше току-тъй да се омъжи за някой си чужд цар, колкото и богат да е той.
В действителност Корнелия, майката на Гракхите, вече си бе казала, че на една римска патрицианка, която е била жена на достоен римски нобил в продължение на почти двадесет години, изобщо не й е работа да се омъжва повторно. Така че един по един всички кандидати биваха отпращани възможно най-любезно, а вдовицата се обричаше съвсем сама да се заеме с по-нататъшното възпитание на децата си.
Когато Тиберий Гракх по време на мандата си като народен трибун беше убит, майка му не се отчая от жестоките удари на съдбата. Тя намери достатъчно сили у себе си да остане глуха за намеците, че първият й братовчед Сципион Емилиян е пряко замесен в убийството на сина й; престори се, че не забелязва жестокия разрив, настъпил между Сципион Емилиян и жена му — не друга, а родната й дъщеря Семпрония. А когато един ден Сципион Емилиян бе открит мъртъв — починал при неизвестни обстоятелства, и когато за него също се заговори, че е бил убит, при това от жена си — Корнелиината дъщеря, майката на Гракхите отново намери сили да посрещне тези слухове невъзмутима и наглед безразлична. В края на краищата оставаше й още един син, скъпият Гай Гракх, който също трябваше да бъде отгледан както подобава, за да поеме по пътя на своята обществена кариера.
Гай Гракх бе жестоко убит по времето, когато майка му наближаваше седемдесетте, и всички единодушно решиха, че този път ударът е достатъчно тежък, за да сломи гордостта на Корнелия, майката на Гракхите. Но не познаха. Без да каже нито думичка по адрес на никого, тя продължи да води своя скромен и спокоен живот, макар и без съпруг, макар и без обичните си синове, но все пак с утехата да има до себе си дъщеря си Семпрония — останала бездетна и за разлика от майка си, обидена на целия свят.
— Пак аз трябва да отгледам малката Семпрония — говореше Корнелия, имайки предвид дъщеричката на Гай Гракх.
Все пак тя напусна Рим и прекара последните си години в огромната си вила в Мизенум, която подобно на своята стопанка се славеше като един от най-блестящите образци на римската култура. Корнелия събра писмата и есетата си и любезно ги предостави за публикуване на стария Созий от Аргилетум, след като приятелите й я убедиха, че такива документи не бива да остават тайна за поколенията. Подобно на авторката си текстовете притежаваха много чувство за хумор, бяха изпълнени с остроумни забележки, естествен чар и финес, което не им пречеше да бъдат убедителни; при престоя си в Мизенум Корнелия, която така и не бе изгубила ни най-малко разсъдъка си, добави още много подробности, свързани с видяното и преживяното през целия си живот.
Когато Аврелия беше на шестнайсет, а Корнелия, майката на Гракхите — на осемдесет и три, Марк Аврелий Кота и жена му Рутилия, които имаха път към Мизенум, направиха нещо като служебно посещение у Корнелия; „служебно посещение“ едва ли бе най-точното определение, защото и двамата изпитваха искрено вълнение да се видят с известната римлянка. Със себе си двамата родители бяха помъкнали и цялата си челяд, включително по младежки надменния Луций Аврелий Кота, който, вече двадесет и шест годишен, не се смяташе за член на семейството. Всички бяха получили изричното нареждане да се държат кротко като мишчици — да няма тичане, да няма щипане и пляскане, да няма събаряне на столове; който се осмелеше да не се подчини, очакваше го бавна и мъчителна смърт.
Оказа се обаче, че Кота и Рутилия са се престарали с подобни заплахи, които по принцип бяха чужди на благия им характер. Корнелия, майката на Гракхите, знаеше по-добре от всеки друг как трябва да се държи една стара жена с малки и не чак толкова малки момченца, а пък внучката й Семпрония беше само една година по-малка от Аврелия. В действителност домакинята беше много щастлива, че са й дошли на гости толкова буйни деца, и им отдели много повече време, отколкото в друг случай биха й позволили преданите роби — те се страхуваха за крехкото й здраве, пък и на онзи, който за пръв път я виждаше, не можеха да не направят впечатление посинелите й устни.