Аврелия беше като омагьосана от старата жена; струваше й се, че срещата с нея я е вдъхновила да живее, и затова тържествено се зарече, като порасне, да се опита да възпита у себе си същата римска сила, същата римска издръжливост, същата римска почтеност и същото римско търпение, които притежаваше Корнелия, майката на Гракхите. Именно след това гостуване в библиотеката й се появи всичко написано от старата патрицианка; а с четенето на спомените и писмата й съвсем естествено дойде и твърдото решение на Аврелия да следва във всичко своя новопоявил се кумир.
Визитата така и не се повтори. Още следващата зима Корнелия, майката на Гракхите, умря, както си седеше на стола с гордо изправена глава, държейки ръката на любимата си внучка. Тъкмо й беше съобщила за официалното й сгодяване с Марк Фулвий Флак Бамбалио, единствения оцелял представител на фамилията на Фулвий Флаките, намерили смъртта си покрай Гай Гракх, когото бяха подкрепяли. Според старицата било прекрасно, че тя, младата Семпрония, която оставаше единствена наследница на големите богатства на рода си, щеше да ги дари на същата онази фамилия, която беше изгубила абсолютно всичко в името на Гай-Гракховата кауза. Корнелия с гордост заяви на внучката си, че благодарение на личния си авторитет пред Сената, ненакърнен дори от омразата спрямо синовете й, успяла да издейства за младата Семпрония специален указ, според който в нейния случай нямало да се вземат предвид клаузите на лекс Вокония де мулиерум хередитатибус — това било, за да се предотврати всякаква възможност някой далечен братовчед на Гракхите изведнъж да се появи и да иска наследството им само задето е от мъжки пол. Указът, допълни Корнелия, се отнасял и до другото поколение, в случай че следващият пряк наследник се окаже също жена.
Смъртта я споходи толкова внезапно, че й спести всякакви излишни страдания или терзания. А това много зарадва всички римляни — след като й бяха донесли толкова нещастия, за да проверят силата на волята й, най-сетне боговете доказваха, че Корнелия, майката на Гракхите, е тяхна любимка. Понеже беше от Корнелиите, покойната не беше кремирана, а погребана; от всички фамилии в Рим, малки и големи, само членовете на генс Корнелия държаха на това телата им да бъдат заравяни след смъртта им. Майката на Гракхите беше положена във внушителна гробница на Вия Латина, която се превърна в паметник, и боговете са свидетели, че нямаше ден, в който някой да не положи свежи цветя на него. С течение на времето гробницата се превърна едновременно в светилище и олтар, макар и култът към Корнелия, майката на Гракхите, никога да не бе признат официално. Векове наред всяка римска жена, имаща нужда от онези качества, с които се бе прославила Корнелия, щеше да й се моли и да оставя свежи цветя пред гробницата й. Майката на Гракхите се беше превърнала в богиня, но като нея нямаше друга в римския пантеон; тя беше въплъщението на човешката воля, способна да превъзмогне всички удари на съдбата.
Как би постъпила Корнелия, майката на Гракхите? За пръв път Аврелия се сблъскваше с подобен въпрос, на който не можеше да намери отговор. Колкото и да се мъчеше да разсъждава логически, или напротив, да даде воля на интуицията си, тя не можеше да влезе в кожата на жена, чиито родители за нищо на света не биха й оставили свободата сама да избира съпруга си. Разбира се, на нея не й беше трудна да проумее какви подбуди са накарали вуйчо й Публий да предложи подобно решение; тя достатъчно добре познаваше класическото наследство, за да е способна сама да направи паралел между своето положение и това на Троянската Елена; с тази разлика, че Аврелия не се мислеше за фатална красавица, още по-малко за идеална партия за римски младеж, който си търси жена.
Най-накрая обаче девойката стигна до единствения изход, от ситуацията, който дори Корнелия, майката на Гракхите, би одобрила: просто щеше да прегледа внимателно целия списък на представилите се кандидати, щеше най-съвестно да прецени плюсовете и минусите на всички свои обожатели и да избере най-подходящия. Под най-подходящия тя далеч не разбираше онзи, който би й се сторил най-привлекателен. Трябваше и щеше да се съобразява единствено с римския идеал за глава на семейство. Мъжът й трябваше да е от знатно потекло, сиреч да произхожда от сенаторска фамилия, чиято дигнитас и обществена значимост да са изпъквали в римското общество от поколения, по възможност дори от времената преди установяването на републиката; името й не биваше да бъде опетнявано; а самият кандидат трябваше да бъде смел, скромен, да не се поддава на каквито и да било крайности, да се отнася с нужното презрение към парите, да стои над корупцията и моралното проституиране, да е готов да отдаде живота си за благото и честта на Рим.