Проблемът беше сериозен. Девойката се питаше как момиче като нея, което цял живот е живяло под закрилата на родителите си, оградено от близките си, ще успее само да отсъди правилно? Така че не й оставаше нищо друго, освен да поговори насаме с всеки от тримата възрастни в семейството си: с Марк Кота, с Рутилия и с по-големия си брат Луций Аврелий Кота, и да ги попита за искреното им мнение кой от всички мъже, включени в списъците на кандидатите, отговаря най-добре на поставените от нея условия. И тримата се престориха, че въпросът й ги заварва неподготвени, но явно, че всеки от тях предварително си беше съставил някакво мнение и използваше случая, за да го наложи по дискретен начин. За Аврелия обаче не беше трудно да улови в отговора на всеки от близките си зле прикрити предразсъдъци и пристрастия.
Така че не постигна нищо с разпита.
— Очевидно не си е харесала никого — отбеляза мрачно Кота пред жена си.
— Абсолютно никого! — съгласи се не по-малко мрачно Рутилия.
— Та това направо не е за вярване! Едно осемнайсетгодишно момиче, което дори за миг да не си е помечтало за някой свой връстник! Какво й има?
— Откъде да знам? — въздъхна майката, сякаш въпросът съдържаше обвинение към самата нея. — Ако наистина й има нещо, то не го е наследила нито от мен, нито от когото и да било по моя линия.
— Е, със сигурност не го е наследила и от мен! — сопна се съпругът и тръсна гневно глава в знак на яд и безсилие. Сетне целуна жена си, за да оправи положението, и се отпусна на стола си, изпаднал в дълбоко униние. — Готов съм да се обзаложа, че с нейната придирчивост ще изкара всички до един неподходящи!
— И аз така мисля — рече Рутилия.
— Тогава какво да правим? Ако не внимаваме, току-виж дъщеря ни се превърне в първата стара мома по свое желание в цялата история на Рим!
— Най-добре ще е да я пратим при брат ми — предложи Рутилия. — С него тя ще може спокойно да обсъди въпроса.
Кота изведнъж засия и възкликна:
— Прекрасна идея!
На другия ден Аврелия тръгна сама от бащиния си дом на Палатина, придружена единствено от вечната си спътница Кардикса и от двама едри мъжаги — гали, чиито задължения предполагаха завидна физическа сила, и се запъти към Карина, където живееше Публий Рутилий Руф. Нито Кота, нито Рутилия бяха пожелали да се месят в разговора между вуйчо и племенница, за да не смутят девойката. Затова предварително уговориха Рутилий Руф да я чака в дома си, тъй като той беше много зает човек; в действителност се беше заел единствено с уреждането на административните въпроси на град Рим, оставяйки на Гней Малий Максим тежката задача около набирането на достатъчно голяма армия, която да отведе напролет в Трансалпийска Галия. Но все пак Публий Рутилий Руф щеше да е последният човек, който би се скрил от роднините си в момент, когато те се нуждаят от съветите му.
Марк Кота се отби при шурея си точно преди зазоряване и му обясни накратко в какво се състои работата — явно, че ситуацията се стори доста забавна на Рутилий Руф.
— Ох, малката! — възкликна той и се засмя от сърце. — Девица до мозъка на костите си. Е, ще трябва да се погрижим да не й хрумне най-неподходящото решение, което би я обрекло да си остане девица до края на живота си, независимо от всички мъже и деца, които ще има.
— Надявам се ти да имаш отговор, Публий Рутилий — подметна Кота. — Аз самият не виждам ни най-малка светлинка в падналия мрак.
— Знам какво да правя — успокои го Рутилий Руф, без да казва нищо конкретно. — Защо не ми я пратите на гости надвечер, около десетия час? Ще вечеряме заедно, а след това ще я изпратя с носилка и подсилена охрана — няма защо да се тревожите.
Щом Аврелия пристигна, първата работа на Рутилий Руф беше да отпрати Кардикса и двамата гали в слугинските отделения, където да се нахранят и да чакат нови нареждания; Аврелия заведе в триклиния и я настани да седне така, че да разговаря едновременно с него и с човека, седнал от лявата му страна.