Аврелия установи, че тази година младежът бил назначен за монетчик — един от тримата млади римляни, които в годините преди влизането си в Сената получават чрез задължението си да секат римските монети възможност да научат принципите на римската икономика.
— Парите постоянно изчезват от обращение — поучаваше я той, като трудно можеше да си обясни защо разговорът тази вечер му се струва по-интересен от всякога. — Работата ни е да сечем нови пари — разбира се, не по наше желание. Само държавната хазна може да определи какво количество монети трябва да се отсекат през годината, а ние просто изпълняваме нарежданията й.
— Но как може да изчезне нещо толкова солидно като една монета? — недоумяваше Аврелия.
— О, ами може да падне в канализацията, да се стопи при някой голям пожар — заизброява младият Цезар. — Много монети просто се изтъркват. Но повечето изчезват не за друго, а защото собствениците им ги крият и пазят. А щом парите се пазят, не могат да вършат работата, за която са предназначени.
— А каква е тя? — попита Аврелия, която досега не бе имала повод да се замисля за функцията на парите, защото не беше алчна и капризна, а родителите й знаеха как да се грижат за нея.
— Да минават от едни ръце в други — обясни Гай Цезар. — Това се казва парично обращение. Когато парите се намират в обращение, всички онези, през които те минават, извличат някаква печалба. С парите се закупува стока, заплаща се нечий труд, разширява се нечия собственост. Но те никога не трябва да спират да се движат.
— Значи вие трябва да сечете отново всички онези монети, които собствениците им крият — замисли се Аврелия. — Но нали парите, които стоят настрана, продължават да са си пари? Какво ще стане, ако изведнъж някоя внушителна сума, която досега се е пазела на скрито, на свой ред влезе в обращение?
— Ами тогава общата стойност на парите ще падне.
След като получи своя пръв урок по елементарна икономика, Аврелия реши, че няма да е зле, ако прехвърли разговора върху практическата страна на монетосеченето.
— В действителност ние, тримата монетчици определяме какво ще е изобразено върху монетите — намери повод да се самоизтъкне младият Гай Цезар, който все по-малко устояваше на чара на слушателката си.
— Имаш предвид богинята Виктория в нейната бига!
— Е, винаги е по-лесно да изобразиш на една монета колесница с два коня, вместо с четири, затова и Виктория се вози на бига, не на квадрига. Но онези от нас, които притежават малко повече въображение, предпочитат да измислят нещо по-оригинално от една Виктория или от символа на Рим. Ако в една година се предвижда да бъдат сечени три различни емисии — а най-често се получава тъкмо така, — всеки от монетчиците получава правото да определи какво ще бъде изобразено на едната.
— А ти самият ще имаш ли това право? — заинтересува се Аврелия.
— Да. Теглихме жребий и ми се паднаха сребърните денарии. Така че тазгодишният денарий ще има от едната си страна главата на Юл, сина на Еней, а от другата — изображение на Аква Марция в памет на дядо ми Марций Рекс — издаде плановете си Цезар.
По-нататък Аврелия научи, че есента той ще се кандидатира за военен трибун; брат му Секст вече бил избран и щял да замине за Галия с армията на Гней Малий Максим.
Когато и последното ястие беше поднесено, чичо Публий натовари племенницата си на носилката и я прати, съпроводена от обещаната охрана, в дома й, като убеди другия гостенин да остане още малко.
— Ще му ударим по една-две чашки неразредено вино — подкани го той. — Толкова съм се налял с вода, че сега ще ми се наложи да изпикая цяла кофа.
— Май и аз ще сторя същото — засмя се гостът.