В бележката пишеше само следното: „Поискай ръката ми.“
По-нататък не й оставаше нищо друго, освен да се скрие в работната си стаичка, откъдето излизаше само за да се храни със семейството си; на масата се държеше възможно най-незабележимо, за да не си проличи пред родителите й промяната, която беше настъпила тъй изненадващо у нея, не и преди да е направила своя решаващ ход.
На другия ден тя издебна клиентите на Марк Кота да се разотидат и като изчака час-два — за всеки случай беше питала секретаря му за дневното му разписание и той я беше уверил, че чичо й няма да ходи на заседание нито на Сената, нито на народното събрание, — почука на вратата му.
— Татко?
Той вдигна глава от писмата, които преглеждаше.
— О, днес сме на „татко“, така ли? Влез, дъще, влез — усмихна й се топло. — Искаш ли да повикаме и майка ти?
— Да, ако обичаш.
— Ами тогава иди я намери.
Аврелия излезе от таблиния и след минута се върна с Рутилия.
— Седнете — покани ги Кота.
Двете Се разположиха една до друга на кушетката.
— Е, Аврелия, какво имаш да ни кажеш?
— Да са се появявали нови кандидати в списъка ти? — отвърна на въпроса му с въпрос девойката.
— В интерес на истината, да. Вчера ме посети младият Гай Юлий Цезар и понеже не виждам какво мога да имам против него, включих го и него към останалите. С гордост мога да ти заяви, че официалните кандидати за ръката ти са вече тридесет и осем.
Неочаквано девойката се изчерви. Кота я изгледа недоумяващо, тъй като за дългите години, в които двамата живееха под един покрив, никога не му се беше случвало да я види тъй смутена. Розовото й езиче се показа, за да овлажни пресъхналите й устни, а и Рутилия, която се беше дръпнала малко встрани, та по-добре да наблюдава дъщеря си, не по-малко изненадана от мъжа си се взираше в избилите розови петънца по бузите на момичето.
— Взех решение — рече Аврелия.
— Прекрасно! Ще ни кажеш ли кой е той? — зарадва се Кота.
— Гай Юлий Цезар Младши.
— Какво? — стресна се бащата.
— Кой? — смаяно попита Рутилия.
— Гай Юлий Цезар Младши — бавно повтори Аврелия.
— Брей! Ето, че последната колесница спечели състезанието — каза Кота развеселен.
— Да не забравяме, че това е колесницата на брат ми — намеси се Рутилия. — Богове, ама наистина е умник този мой брат! Откъде е могъл да знае?
— Той е забележителен човек — съгласи се Кота, след което се обърна отново към доведената си дъщеря: — Срещнала си се с Гай Юлий Младши у вуйчо си онзи ден — за пръв път ли?
— Да.
— Но той пръв е поискал да се ожени за теб.
— Да.
— Скъпа моя, Гай Юлий е сравнително беден човек — предупреди Рутилия дъщеря си. — Ожениш ли се за него, не можеш да очакваш нито разкош, нито удобства.
— Човек не се жени заради разкоша и удобствата.
— Радвам се да го чуя от устата ти, дете мое — на свой ред понечи да й възрази Кота, — но все пак, държа да знаеш, че не той е мъжът, когото бих ти избрал.
— Би ли ми казал защо, татко? — попита Аврелия.
— Той произлиза от доста особено семейство. Родителите му са твърде… нетрадиционни. Освен това са обвързани и по сватовска, и дори по идейна линия с Гай Марий — човек, когото силно ненавиждам — изплю камъчето Кота.
— Но чичо Публий го харесва — възрази момичето.
— Чичо ти също има странни мнения по някои въпроси — намръщи се Кота. — И все пак не е стигнал чак дотам, че да гласува в Сената против интересите на собствената си класа, само и само да угоди на приятеля си Гай Марий. Уви, не мога да кажа същото за Юлиите от Гайевия клон! При това Публий се е сражавал дълги години рамо до рамо с Гай Марий, така че естествено е между двамата да е възникнала дружба. Старият Гай Юлий Цезар посрещна Гай Марий с отворени обятия и при това научи цялото си семейство да изпитва уважение към човек като него.
— Но забравяш, че само преди известно време Секст Юлий се ожени за една Клавдия — напомни му Рутилия.
— Да, така е.
— Ами не виждам какво лошо има в подобна връзка. В крайна сметка нищо не те кара да мислиш, че синовете са също толкова привързани към Гай Марий, колкото баща им.
— И все пак, Рутилия, те са негови шуреи.
Но тук Аврелия взе отново думата: