— Татко, мамо, забравяте, че вие самите ми позволихте да си избера съпруг. Вече реших, че ще се омъжа за Гай Юлий Цезар, и това е — натърти тя на последното си изречение, като все пак внимаваше да не повиши тон.
Двамата я изгледаха с известна тъга, но нямаше какво да се направи — трезвомислещата Аврелия се беше влюбила.
— Права си, така е — рязко промени тона си Кота, убеден, че не му остава нищо друго, освен да уважи желанието на девойката. — Е, можете да си вървите! — махна той на двете жени. — Трябва да накарам писарите да напишат в тридесет и седем екземпляра едно и също писмо. Освен това предполагам, че се налага да се видя с Гай Юлиите, баща и син.
Ето и официалната формула, която Марк Аврелий щеше да разпрати до всеки от отхвърлените кандидати:
„Уважаеми Еди-кой си,
След внимателно проучване и дълъг размисъл реших да позволя на своята племенница, чийто попечител съм, сама да избере своя съпруг. Жена ми, нейната майка, се съгласи с това ми решение. Споменавам този факт, за да се знае, че не аз, а Аврелия сама е направила своя избор. Неин съпруг ще бъде Гай Юлий Цезар Младши, по-малкият син на назначения отец Гай Юлий Цезар. Искрено вярвам, че ще уважиш бъдещата двойка и ще дойдеш да й поднесеш заедно с мен сърдечните си благопожелания.“
Секретарят на Кота изгледа изумено господаря си.
— Хайде, какво ме зяпаш! — тросна му се той: нещо, което по принцип се случваше рядко. — Извикал съм те на работа. Искам възможно най-бързо да изготвиш тридесет и седем копия от това писмо, като най-горе ще запишеш имената на всички кандидати в списъка — размаха го над масата. — Ще ги подпиша лично, а след това веднага трябва да бъдат занесени на получателите.
Секретарят му се залови за работа. Но в мига, в който седна на писалището, из целия град плъзна и новината за бъдещата сватба, която естествено достигна до ушите на засегнатите много по-бързо, отколкото официалните писма от страна на Марк Аврелий Кота. Не едно и две бяха разбитите сърца, не една и две бяха въздишките и заканите по адрес на Аврелия. За всички беше ясно, че в избора си тя се е ръководила не от практични, а от емоционални подбуди, а това трудно можеше да се преглътне; никой от кандидатите, които стояха начело в списъка, нямаше лесно да се примири с мисълта, че е бил пренебрегнат заради по-малкия син на един почти неизвестен сенатор, пък ако ще и потомък на Венера. Всъщност тъкмо природната красота на избраника дразнеше най-много останалите, които считаха това му преимущество за напълно незаслужено.
След като се възстанови след преживяния шок обаче, Рутилия се оказа твърде склонна да одобри избора на дъщеря си.
— Само като си помисля за децата, които ще й се родят! — мъркаше тя доволно пред Кота, докато той търпеливо чакаше да увият около тялото му сенаторската тога с пурпурния ръб, с която щеше да се яви в дома на Юлий Цезарите, намиращ се в по-скромната част на Палатина. — Като се абстрахираме от малкото пари, които младият Цезар ще й донесе, връзката с Юлиите може само да повдигне престижа на Аврелиите, да не говорим за Рутилиите. Все пак от всички патрициански фамилии Юлиите са най-старата.
— Родословното дърво не ражда плодове, от които можеш да се нахраниш — изръмжа Кота.
— Е, хайде, Марк Аврелий, положението не е толкова трагично, колкото ти се иска да го изкараш! Връзката с Марий помогна много на Юлиите да си възвърнат някогашния престиж и не се съмнявам, че в бъдеще влиянието им само ще расте. Не виждам причина младият Гай Юлий да не стане някой ден консул. Говорят, че бил доста интелигентен, а и способен.
— Ще видим — заключи скептично Кота.
Когато излезе от дома си обаче, той си беше придал истински тържествен вид, което нямаше как да не отива на такъв хубав мъж като него — нищо, че като типичен представител на Аврелий Котаните и той беше доста червендалест; в рода му нямаше дълголетници, защото всички живееха под постоянната заплаха от апоплексия.
Когато отиде в дома на Цезарите, научи, че младият Гай Юлий бил излязъл, така че Марк Аврелий трябваше да помоли да го приеме старият. Но за негова изненада икономът поклати глава и с най-сериозен глас го предупреди:
— Ако ми простиш, Марк Аврелий, ще трябва първо да проверя дали ще е възможно. Гай Юлий не е добре.
Кота чуваше за пръв път за болестта, но като се замисли, осъзна, че наистина възрастният сенатор отдавна не се е появявал на заседания.
— Ще почакам — рече той.
Икономът скоро се върна и го поведе към кабинета, като заяви: