— Гай Юлий ще те приеме. Но трябва да те предупредя, че видът му е доста променен.
Ако не беше предупреждението на роба, Кота може би нямаше да успее да прикрие удивлението си при вида на усилието, с което домакинът му протегна съсухрената си ръка за поздрав.
— Марк Аврелий, за мен е истинско удоволствие — промълви болният. — Седни, седни! Съжалявам, че не мога да стана да те посрещна, но икономът ми трябва да те е предупредил, че не съм добре — направи той плах опит да се усмихне. — Евфемизъм… В действителност умирам.
— О, не говори така — почувства се неловко Кота, като седна на ръба на близкия стол. Носът му нервно заигра: в стаята витаеше някаква странна, но във всеки случай неприятна миризма.
— Няма как, имам тумор в гърлото. Тази сутрин го потвърди и Атенодор Сикул.
— Много съжалявам да го чуя, Гай Юлий. Отсъствието ти в Сената няма да остане незабелязано от никого, най-малко от шурея ми Публий Рутилий.
— Той е истински приятел — съгласи се Цезар и зачервените му клепачи уморено примигнаха. — Мисля, че се сещам защо си дошъл да ме видиш, Марк Аврелий, но сигурно ще бъдеш достатъчно любезен сам да ми го кажеш.
— Тъй като списъкът с кандидатите за ръката на моята племенница и доведена дъщеря Аврелия стана толкова дълъг и пълен с такива прочути имена, че се уплаших, да не би да сбъркам, ако тръгна аз да определям щастливеца — нещо, което би създало твърде много врагове на синовете ми, позволих й сама да си избере съпруг — обясни с едно изречение той. — Само преди два дни тя се запознала с по-малкия ти син у дома на чичо си Публий Рутилий и днес ми заяви, че смята да се омъжи за него.
— И това естествено ти се е сторило също толкова неприятно, колкото и на мен — допълни домакинът.
— Така си е — въздъхна Кота и вдигна рамене. — Тъй или иначе, вече съм дал дума и не мога да се отметна.
— В интерес на истината и аз бях дал същото обещание на сина си още преди години — усмихна се Цезар. — Излиза, че и двамата с теб, Марк Аврелий, можем само да се надяваме децата ни да се окажат по-благоразумни, отколкото ги мислим.
— Прав си, Гай Юлий.
— Сигурно ще искаш да чуеш какво е действителното материално положение на сина ми.
— Той ми го разясни, когато се яви да иска ръката на дъщеря ми.
— Може и да не е бил точен. Разполага с достатъчно земя, за да влезе в Сената, но в момента не притежава нищо друго. За нещастие аз самият не мога да си позволя закупуването на второ жилище в Рим и това е най-големият проблем. Тази къща ще остане за по-големия ми син Секст, който се ожени наскоро и сега живее при мен с жена си, бременна от няколко седмици. Скоро ще умра, Марк Аврелий. След смъртта ми Секст ще поеме задълженията на главата на семейството, а след сватбата си брат му ще трябва да си търси друг дом.
— Предполагам знаеш, че зестрата на Аврелия е тлъста — на свой ред започна с обясненията Кота. — Навярно няма нищо по-подходящо от това парите й да бъдат използвани за закупуване на къща — покашля се той. — Наследила е доста от баща си, моя брат, и от няколко години средствата й са били влагани в търговски сдружения. Може и да е имало някои спадове, но като цяло зестрата й се изчислява на около сто таланта. Четиридесет таланта са достатъчни за прилична къща в Палатин или Карина. Разбира се, жилището ще бъда записано на името на сина ти, но ако някой ден двамата се разведат, синът ти ще трябва да възстанови на племенницата ми пълната цена на дома им. Като оставим настрана въпроса за евентуален развод, Аврелия пак ще може да разчита на достатъчно големи доходи, за да може сама да си позволи прилично съществуване.
Цезар се намръщи.
— Не ми е никак присърце мисълта синът ми да живее в къща, купена с парите на жена му — възрази той с прегракналия си глас. — Не би било достойно за човек в неговото положение. Не, Марк Аврелий, мисля, че съществува друг вариант, който хем ще запази непокътната зестрата на Аврелия, хем няма да я кара да купува къща, която не ще бъде нейна. За сто таланта ще можете да се сдобиете с цяла инсула на Есквилин. Инсулата ще бъде купена за Аврелия и ще бъде записана на нейно име. Младата двойка ще живее в някой от приземните апартаменти, а племенницата ти ще получава целия наем от останалите, което ще е доход, доста по-голям от онова, което ще получи от инвестициите си в разни банки и търговски съдружия. Синът ми от своя страна ще намери начин след време да купи отделна къща — подобна цел ще представлява амбиция, която може само да го изведе нагоре и по обществената стълбица.