Затова тя се оглеждаше с интерес и жадно поглъщаше с поглед всичко около себе си. Беше се захванала с нещо като игра — да си представя как всеки новооткрит предмет ще се намести в бъдещия й живот.
Между двата апартамента на приземния етаж имаше известна разлика в размерите, защото някогашният собственик се беше постарал с просторното си жилище да докаже, че не е кой да е. В сравнение с голямата къща на Кота на Палатинския хълм подобно жилище беше тясно; в действителност по площ къщата на Кота беше по-широка от целия приземен етаж на инсулата, включително дюкяните, крайъгълната кръчма и двата апартамента.
Въпреки че трапезарията беше широка само колкото да побере три кушетки, а кабинетът съвсем не бе просторен, и двете стаи бяха с високи тавани и достатъчно проветриви. Всъщност стената, която ги разделяше, беше толкова тънка, че даваше вид повече на дъсчена преграда, а в горната си част не достигаше тавана: така в триклиния и в таблиния проникваха въздух и светлина от вътрешния двор. Приемната зала (нямаше как да бъде наречена атрий) имаше прекрасен под от теракота, а стените й бяха красиво изписани; двете колони в центъра й бяха от солидно дърво, боядисано така успешно, че да наподобява цветен мрамор. Светлина и въздух идваха направо от улицата, като за целта високо във външната стена беше изрязан отвор и монтирана тежка желязна решетка, която се падаше между входа на стълбището за горните етажи и единия от дюкяните, гледащи към улицата. От приемната зала се влизаше в три от спалните помещения, които, както беше типично за римския дом, нямаха никакви прозорци навън, а в други две, по-широки, се влизаше откъм кабинета. Имаше още една сравнително малка стаичка, която Аврелия можеше да използва за своя дневна, а в съседната, намираща се до стълбището, щеше да живее Кардикса. Най-голямото удобство, което предлагаше обаче апартаментът, бяха банята и клозетът — търговският агент естествено не бе пропуснал да спомене, че инсулата е построена точно над една от главните канализационни артерии в града и следователно без никакви пречки може да се черпи колкото вода е необходима.
— Точно отсреща, на Субура Минор, има обществен клозет, а до него са Субурските терми — продължаваше да обяснява търговецът. — Водата не е проблем. Тук сте на идеалната възможна височина, защото едновременно сте достатъчно ниско, за да черпите вода от резервоарите на Агера, и достатъчно високо, за да не се притеснявате от някоя лоша шега, която може да ви изиграе река Тибър: случва се понякога при наводнение в римските канали да се излее много по-голям обем, отколкото водоснабдителните компании поддържат по принцип, и всички онези новопостроени инсули, снабдени с мечтаната канализация, да пострадат. Разбира се, предишният собственик се беше постарал само той да се ползва от представилите му се удобства: наемателите също няма от какво да се оплакват, тъй като живеят на самото кръстовище и насреща са както клозетите, така и баните.
Аврелия се вслуша внимателно в тези обяснения, защото чувстваше, че я засягат пряко; беше чувала, че бъдещият й начин на живот ще я лиши, освен от друго и от лукса да се радва на течаща вода и на собствен клозет. Плашеше я именно мисълта, че трябва да се грижи за тоалета си и да ходи по нужда на обществено място. При това никоя от досега огледаните инсули, дори сред онези, които се намираха в по-представителните квартали, нямаше нито течаща вода, нито клозет, свързан с градската канализация. Това беше и причината сега Аврелия да си каже, че от тази инсула няма мърдане и в нея трябва да живеят занапред.
— Колко можем да очакваме от наемите? — попита младият Цезар.
— Десет таланта годишно — четвърт милион сестерции.
— Много добре! — кимна доволен Кота.
— Поддръжката на сградата не струва почти нищо, защото са я строили според най-високите стандарти — продължи да хвали къщата агентът. — Което пък от своя страна означава, че никога не остават празни жилища — нали знаете, напоследък толкова много инсули започнаха да се срутват или пък да изгарят като факли, че човек залага на сигурното. Тази е сигурна! Освен това от двете си страни сградата е оградена от широки улици, дори от третата е сравнително изолирана. При евентуален пожар в съседство има голям шанс да оцелее невредима. Мога да ви уверя, че това място е по-сигурно и по-безопасно от всеки кораб на Граний.