Навън вече се смрачаваше, но още преди да се стъмни съвсем, в апартамента настъпи пълен мрак. Понеже бяха огледали сградата по обяд, младоженците нямаше как да знаят, че по принцип в жилището няма достатъчно светлина. Кардикса беше запалила лампите, но те се оказаха твърде недостатъчни, за да осветят всички ъгли в апартамента. Самата робиня отдавна се беше прибрала в стаята си, за да остави влюбените насаме.
Това, което смайваше обаче Аврелия, беше шумът. Идваше отвсякъде: откъм улицата, откъм стълбището, откъм вътрешния двор; понякога й се струваше, че дори земята под краката й боботи. Чуваха се викове, плачове, ругатни, звън от счупено, провиквания от прозорците, гневни псувни и смразяващи клетви, ревящи бебета, циврещи дечица, семейни кавги, отнякъде се носеха и звуците на квартален оркестър от тъпани и чинели, както и откъслеци от неразбираеми песни; освен всички тези „човешки“ звуци, обаждаха се и какви ли не животни: крави, овце, мулета, магарета, по калдъръма тропаха каруци, а каруцарите постоянно избухваха в гръмогласен смях.
— Ама ние дори няма да се чуваме какво си говорим! — оплака се Аврелия и в очите й внезапно проблеснаха сълзи. — Гай Юлий, толкова съжалявам! Не ми мина през ума колко ще е шумно!
Младият Цезар беше достатъчно мъдър и разсъдлив, за да разбере, че подобен необичаен за жена му изблик на сълзи едва ли се дължи на някаква си квартална шумотевица, ами по-вероятно ще е следствие от тези няколко последни дни, в които и двамата изхабиха много нерви в бързината да подготвят всичко за сватбата. Той самият чувстваше същото, та какво ли й остава на младата му булка?
Затова нямаше какво друго да прави, освен да се опита да се засмее, сякаш проблемът му се струваше по-скоро комичен, и да я успокои:
— Ще свикнем бързо, няма защо да се тревожиш. Имаш думата ми, че само след месец дори няма да забелязваме какво става около нас. Освен това в спалнята ни сигурно е по-тихо.
При тези си думи той я хвана за ръка и усети треперенето й.
И наистина, господарската спалня, до която можеше да се стигне само през таблиния, беше по-изолирана и следователно по-тиха. Но затова пък вътре беше тъмно като в рог, а и заради двойния таван, който запушваше отвора над вътрешната стена, едва се дишаше, та младоженците се видяха принудени да оставят вратата към кабинета отворена, за да влиза въздух.
Цезар остави за малко Аврелия в кабинета и се върна в приемната, за да вземе лампа. Ръка за ръка двамата влязоха в спалнята и се стъписаха от изненада. Кардикса буквално беше засипала малкото помещение с цветя: брачното ложе се губеше под хиляди ухаещи цветчета, а покрай стената бяха наредени поне няколко десетки вази с различна големина, пълни с рози, шибои и теменуги; на масичката стоеше стъклена гарафа с вино, до нея — друга с вода, две златни чаши и голям поднос със сладки.
Никой от младоженците не се оказа срамежлив. Като всички римляни и те бяха достатъчно просветени в тайните на другия пол, за да знаят какво да искат и да очакват от партньора си. По принцип всеки римлянин гледа да задоволява природните си нужди на закрито, особено ако трябва да се съблича, но няма ли тази възможност, свиква и не му прави впечатление дали е гол. Разбира се, младият Цезар вече бе имал някое и друго любовно приключенийце, но за красавец като него подвизите му бяха повече от скромни. Макар и щедро надарен от природата, той беше свит човек, комуто липсваше енергията, присъща на нападателните и амбициозни личности; винаги щеше да си остане мъж, на когото може да се разчита, но и който е повече склонен да помага на другите за общественото им издигане, отколкото да мисли за себе си.
Вътрешният глас на Публий Рутилий Руф ни най-малко не бе го излъгал. Младият Цезар и Аврелия напълно си подхождаха. Младоженецът беше нежен, умерен, държеше се с почит и уважение към партньорката си, по-скоро я даряваше с топлина, отколкото я изпълваше със страст и жар; може би, ако той самият беше по-страстен и настойчив, Аврелия би изпитала жажда за по-силни усещания, но това щеше да си остане завинаги тайна. Любенето им протичаше дълго и блажено, докосванията им бяха леки, целувките — нежни. Това удовлетворяваше и двамата, дори може да се каже, че ги вдъхновяваше. Аврелия спокойно можеше да заяви пред себе си, че Корнелия, майката на Гракхите, би одобрила поведението й в брачното легло, защото — не щеше и съмнение — на нейно място и тя самата така би изпълнявала своите задължения. Удоволствието, което щеше да изпитва всяка вечер, и насладата, която получаваше от съпруга си, никога нямаше да означават за нея толкова, че да променят поведението й извън леглото… И в същото време любовната игра щеше да си остане достатъчно привлекателно занимание, за да не я пропъдят завинаги от това легло.