Марк Ливий Друз очевидно трябваше да излее обидата върху някого, задето така жестоко бяха наранили както чувствата му, така и наследената от славния му родител дигнитас. Какво пречеше за виновник да бъде набеден Публий Рутилий Руф?
„Когато реших, преди да създам семейство, да изчакам сестра си да стане мома за женене, мислех с това да спестя на евентуалната си съпруга задължението да се грижи за своята зълва; от друга страна, така аз и само аз щях да бъда отговорен за нейното поведение. Не виждам нищо похвално в това да прехвърлиш другиму собствените си отговорности, особено когато този друг далеч няма да се води от същата загриженост и съчувствие.
Това, което сега ти предлагам, Квинт Сервилий, е да ми позволиш да взема за жена твоята дъщеря Сервилия Цепионида, както и да позволиш на сина си Квинт Сервилий Младши да се ожени за сестра ми Ливия Друза. Това е идеалното решение и за двама ни. Брачните връзки между нашите две фамилии датират от много поколения. Понеже зестрите и на сестра ми, и на дъщеря ти са равни по размер, дори няма да се наложи да прехвърляме пари от едното семейство в другото, голямо предимство в тези времена на липса на платежни средства.
Ще се радвам, ако получа отговора ти възможно най-скоро.“
Нямаше място за колебание. За подобна връзка Квинт Сервилий Цепион мечтаеше отдавна, защото богатствата на Ливий Друзите можеха да се нарекат големи, а със своето потекло те се нареждаха сред най-знатните римски фамилии. Затова наместникът веднага надраска няколко реда:
„Скъпи ми Марк Ливий, твоето предложение много ме радва. Имаш позволението ми да го приложиш в действие, за което, надявам се, ще се погрижиш в най-скоро време.“
И така, Друз трябваше да засегне темата и пред приятеля си Цепион Младши, за да го подготви, преди той самият да е получил писмо от баща си по въпроса. Така щеше да бъде по-добре, отколкото Цепион Младши да приеме предложението като бащина повеля.
— Бих искал да се оженя за сестра ти — рече той на Сервилий Цепион Младши толкова ни в клин ни в ръкав, че чак се уплаши да не е прекалил.
Цепион Младши го зяпна учудено, примигна веднъж-дваж, ала не каза нищо.
— Но бих искал също така ти да се ожениш за моята — продължи Друз.
Този път приятелят му примигна няколко пъти, но пак не отговори.
— Е, ти какво ще кажеш? — настоя да чуе мнението му Друз.
Най-накрая Цепион Младши успя да си възвърне дар слово (за разлика от богатствата и обществения му престиж вследствие благородната фамилия, от която произлизаше, способността на младежа да се изразява далеч не предизвикваше завист у околните) и да отговори кратко:
— Трябва първо да питам баща си.
— Вече го направих вместо теб — успокои го Друз. — Той е твърде доволен от подобна перспектива.
— О, така ли! Ами тогава, предполагам, всичко е наред — отбеляза младежът, явно облекчен.
— Квинт Сервилий, Квинт Сервилий, искам да знам ти какво мислиш! — вдигна отчаяно ръце Друз.
— Ами тя, сестра ми, те харесва, така че дотук добре… Пък и аз харесвам сестра ти, само дето… — не довърши изречението си той.
— Само дето какво? — попита Друз.
— Не мисля, че сестра ти харесва мен.
Сега пък Друз се облещи недоумяващо.
— Глупости! Как може да не те харесва? Та ти си най-добрият ми приятел! Разбира се, че те харесва! Това е най-доброто решение. Ожениш ли се за нея, пак ще останем заедно.
— Аз самият много бих се радвал — кимна в съгласие Цепион Младши.
— Добре! — сложи точка Друз. — Когато писах на баща ти, не пропуснах нито един по-важен въпрос: писах му и за зестрите, и за всичко. Няма за какво да се тревожим.
— Добре — промълви младежът.
Двамата бяха седнали на пейка под величествен дъб край Курциевото езеро в долния край на Форум Романум. Току-що бяха привършили с обяда си, състоящ се от комат хляб, напълнен с вкусна смес от леща и кълцано свинско.
Друз се изправи на крака и подаде широката си кърпа на прислужника, който го придружаваше. После търпеливо изчака робът да избърше всички трохи от снежнобялата му тога.
— Къде си се разбързал толкова? — изненада се Цепион Младши.
— Отивам вкъщи да съобщя вестта на сестра си — обясни му Друз и недоумяващо вдигна вежди. — Ти няма ли да кажеш на своята?
— Ами да — колебливо произнесе приятелят му. — Защо по-добре не й кажеш ти самият? Нали знаеш, много те харесва.