— Ливия Друза, Марк Ливий иска да те види незабавно, в кабинета си — прекъсна сладките й мечти икономът.
От известно време младата господарка напразно бе стояла на лоджията с надеждата отсреща да се появи мечтаният непознат. Но, разбира се, подобно настоятелно повикване от страна брат й струваше много повече от напразните й илюзии. Ливия Друза се обърна към вратата и последва роба.
Друза седеше зад писалището си и изучаваше някакъв документ. Щом сестра му влезе в таблиния, той вдигна глава; в погледа му се четеше спокойствие и доброжелателност, но в същото време съвсем слаб интерес към нея самата.
— Седни — рече той и посочи стола, който обикновено заемаха клиентите му, когато идваха да го посетят.
Сестра му седна и го изгледа със същото спокойствие и неприкрита липса на интерес; не се сещаше да е чула Друз да се смее, редки бяха случаите да го види усмихнат. Същото можеше и той да каже за нея.
Но сега Ливия Друза трябваше да си даде сметка, че брат й я изучава доста по-настойчиво от обикновено, което нямаше как да не я разтревожи. Но пък и тя нямаше как да знае, че любопитството, с което Друз тъй неочаквано я обграждаше, всъщност беше продиктувано от интереса на Цепион Младши. Брат й се питаше дали нещата са наистина такива, каквито ги смяташе приятелят му.
„Да, тя си е една малка хубавица — мислеше си той. — Може и да е дребничка, но поне не мога да я нарека късокрака — нещо, което, уви, важи за целия й род.“ В тяло Ливия Друза беше радост за окото — с високи гърди, с тънка талия, с плавно очертаващи се ханшове; ръцете и краката й бяха тънки и изящни — нещо, присъщо на красивите жени, при това тя поддържаше ноктите си, вместо да ги гризе постоянно както много други. Брадичката й беше издадена, челото й — широко, носът й — порядъчно, но не прекалено дълъг, при това леко закривен, както е типично за римляните. Устата и очите на Ливия Друза въплъщава самата идея за женска красота, защото очите й бяха широки и вечно ококорени, а устата й — мъничка и прелъстително розова. Гъста и добре накъдрена, косата й беше черна като очите, миглите и веждите й.
Да, наистина, Ливия Друза беше хубава. Но не и колкото една Аврелия. Марк Ливий Друз усети как нещо го жегва отвътре при тази мисъл; случваше се всеки път, когато се сетеше за Аврелия. Колко скоро беше писал на Квинт Сервилий… Веднага щом бе научил за предстоящата сватба на Аврелия! Пък и не беше ли това за добро? Вярно, Аврелиите бяха хора, които никой в нищо не можеше да упрекне, но все пак и по богатства, и по обществено положение те стояха доста по-ниско от Сервилиите. Освен това Марк Ливий трябваше да си признае, че Сервилия Цепионида винаги му е харесвала, така че мисълта да се ожени за нея не го отблъскваше.
— Скъпа моя, намерил съм ти съпруг — рече Друз без излишни заобикалки. По всичко личеше, че находката му се нравеше много.
Явно, че сестра му ни най-малко не очакваше подобна вест, защото колкото и да се мъчеше да не издаде чувствата си, видя се, че е едва ли не шокирана. Тя навлажни устните си и колебливо попита:
— И кой е той, Марк Ливий?
Брат й отговори възторжено:
— Най-добрият възможен мъж, когото можеш да си представиш! При това моят най-близък приятел, Квинт Сервилий Младши.
Сестра му се вкамени. По лицето й се изписа дълбок потрес; пресъхналата й уста се отвори да каже нещо, но не й достигнаха сили.
— Какво има? — зачуди се Друз.
— Но аз не мога да се омъжа за него — промълви едва-едва Ливия Друза.
— И защо?
— Защото е отвратителен… гнусен!
— Не ставай смешна!
Но девойката поклати глава и повтори с непреодолима злоба:
— Няма да се омъжа за него, няма!
Изведнъж в съзнанието на Марк Ливий Друз проблесна ужасяваща мисъл. Пред очите му отново изникна майка му. Друза стана от стола си, заобиколи писалището и се надвеси над сестра си.
— Ти да не си се срещала с някого?
Ливия Друза застина отново, погледът й се впи в този на брат й и в очите й се прочете най-дълбоко възмущение.
— Аз? Аз да съм се срещала с някого? Как бих могла да се срещам с когото и да било, след като по цял ден стоя затворена като птица в кафез в тази проклета къща? Единствените мъже, които ми е било съдено да видя, са приятелите ти, но ти дори не ми позволяваш да разговарям с тях! Даже да ги поканиш на вечеря, пак не благоволяваш да ме допуснеш пред тях… Виждам се с чужди хора само когато на гости ти е онзи дръвник Квинт Сервилий Младши!