Затова сега я целуна нежно по устните и за негова изненада тя му отвърна, както подобава на една годеница. Друз остана няколко минутки при нея, та да си кажат това-онова.
— А сестра ти Ливия Друза доволна ли е? — попита Сервилия Цепионида, щом Марк Ливий стана да си тръгва.
Той замръзна на мястото си.
— Много е доволна — рече, но след това избърбори каквото му дойде на ума: — За нещастие в момента не е добре.
— О, колко жалко! Както и да е, ще й кажеш, че като се оправи достатъчно, за да посреща гости, ще отида лично да я навестя. Щом ни се налага да бъдем зълва и снаха, ще е най-добре да се разбираме.
Друз трябваше да се усмихне, уж мисълта му се е сторила забавна.
— Благодаря ти — каза той и се сбогува.
Цепион Младши нервно потропваше с крак в кабинета на баща си, който той му беше отстъпил, докато отсъства.
— Направо съм очарован — не се стърпя да даде израз на радостта си Друз. — Сестра ти е твърде доволна от плановете ни.
— Нали ти казах, че те харесва — напомни му Цепион Младши. — Но как прие новината Ливия Друза?
Приятелят му вече знаеше какво да каже:
— Беше изключително щастлива да я научи — излъга най-безочливо. — За съжаление заварих я на легло, жертва на някаква треска. Лекарят вече беше при нея и ми призна, че състоянието й леко го тревожи. Изглежда, че има някакви усложнения, а според думите му болестта й можело да се окаже заразна.
— Богове! — възкликна Цепион Младши, който пребледня като платно.
— Ще почакаме и ще видим — опита се да го успокои Друз. — Харесваш я, Квинт Сервилий, нали?
— Баща ми винаги е твърдял, че няма по-добра партия от Ливия Друза. Твърди, че имам вкус, щом съм се спрял на нея. Ти самият съобщил ли си му, че харесвам сестра ти?
— Писах му — леко се усмихна Друз. — То вече от няколко години се знае, та имаше ли смисъл да крия?
— Днес получих писмо от баща си. Чакаше ме, като се върнах вкъщи. Казва, че Ливия Друза е не само богата, но и от благородно потекло. Той също не крие, че я харесва — допълни Цепион Младши.
— Е, тогава, щом тя се пооправи, ще вечеряме заедно и ще поговорим за сватбите ни. Какво ще кажеш да ги вдигнем в началото на май? Преди да е дошло времето на лошите поличби — стана от стола си Друз. — Ще тръгвам, Квинт Сервилий, трябва да се върна у дома да видя как е сестра ми.
През зимата и Цепион Младши, и Друз бяха избрани за военни трибуни, та сега трябваше да заминат за Трансалпийска Галия с легионите на Гней Малий Максим. Но общественото положение и най-вече парите си казваха своето: докато сравнително непознатият на римляните Секст Цезар не можеше да излезе в отпуск дори за сватбата на брат си, Друз и Цепион се разхождаха из Рим, без никой да ги вика в армията. Нищо не пречеше на Друз да крои планове, как ще вдигнат двойната сватба през май, нищо че по това време и двамата младоженци щяха да бъдат заети с куп офицерски задължения; те не пречеха. А дори армията вече да е стигнала Галия, кой е този, който ще им попречи да я настигнат навреме?
Друз даде разпорежданията си за прислугата, как трябва да се постъпи в случай, че Цепион Младши или сестра му внезапно потропат на вратата и се заинтересуват за здравето на Ливия Друза. В същото време ограничи дневната й дажба на хляб и вода. В продължение на пет дни я остави сама в стаята си, сетне благоволи да я повика в кабинета си.
Ливия Друза примигваше на дневната светлина, от която беше почти изолирана в продължение последните няколко дни, краката й аха-аха да й изневерят, косите й падаха разрошени и мръсни. Отдалеч се виждаха тъмните кръгове под очите й — свидетелство, че почти не е спала, но колкото и да се взираше в лицето й, брат й не можеше да каже, че девойката е плакала. Ръцете й трепереха, а долната й устна беше жестоко нахапана.
— Седни — посрещна я хладно Друз.
Тя се подчини.
— Какво мислиш за бъдещата си сватба с Квинт Сервилий?
Девойката цялата се разтрепери; колкото и малко цвят да бе останал върху умореното й лице, изчезна в миг и тя промълви: